Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

SIFF, 30 март: “On the Road”, “Moonrise Kingdom” & “Silver Linings Playbook”

« публикувано на 30-03-2013 @ 7:10 pm »


официални трейлъри на: Очакваният, Нестандартният и Превъзнесеният
изрезки от лентите: “По пътя”, “Царството на пълнолунието” и “Наръчник на оптимиста”

Когато уикендът ти започне ударно още в петък вечер, редно е след това да продължиш в същия дух, докато имаш енергия, разбира се. Но докато съботното слънце се изгуби зад хоризонта има още много време, а Международният София филм фест съвсем не е свършил (с вас).

С радост ще ви представя/препоръчам три заглавия, които заслужават не само вниманието ви, но и почтените адмирации както към актьорския състав, така и към личността, заела режисьорското място.

“On the Road” / “По пътя” (2012)

Най-накрая го филмираха това чудо. Джак Керуак и неговият пленителен cult-novel “По пътя” се сдоби с класна филмова адаптация, благодарение на бразилския режисьор Уолтър Салас.

Взимаш една раница, колкото се може по-вехта, слагаш една риза, вълнена блузка, два чифта чорапи и бельо (или пък сапун, ако ти се пере) и хващаш пътя. Колко приложим е този творчески порив, търсещ вдъхновението, в наши дни е доста спорно. Или по-скоро e неприложим в определени части на познатия ни цивилизован свят.

Бягството и приключението от подобен саморазрушителен тип са привлекателен опиум за всеки млад човек с малко повече акъл в главата и желание да не бъде един от многото присъстващи живи същества, които просто ще бъдат закопани два метра под земята в един не особено слънчев, но предимно дъждовен ден.

Романът е култов, случките на главните герои са вдъхновяващи и много (псевдо)битници се страхуваха да гледат този филм. Не смятам себе си за огромен фен на Керуак, но стилът му определено си го бива, а зарядът на “По пътя” притежава онази освобождаваща частица енергия, която би те накарала един ден просто да си хванеш хуя в ръка и да си “починеш” от всичко и всички. За да можеш после да умреш спокоен… дълбоко поел въздух и без задръжки (или тежест от друг ракообразен тип) в гърдите.

Филмът на Салас е една чудесна интерпретация на всичко това, което изписах по адрес на книгата. Сам Райли, Гарет Хедлънд, Том Стъридж и (дори) Кристен Стюарт се справят изненадващо приятно с комплексността на своите герои. Имаме и няколко (чудовищно) яки, но кратки появи на не по-малко важните персонажи изиграни от Виго Мортенсен, Ейми Адамс и Кирстен Дънст.

Лошата новина е, че тъкмо се връщам от прожекцията на филма, която е и единствена в рамките на фестивала. Единственият възможен начин и вие да се докоснете до магията на киното, в компанията на “По пътя”, е като се сдобието с легално копие на филма. Кого ли заблуждавам…

——

Понеже се чувствам гадно (да бе, да), заради това, че не ви предупредих по-рано за предния филм, държа да отбележа, че до следващото (както и до по-следващото) заглавие има време. Но не много. Затова… четете бързо и бегом към кинозалата!

“Moonrise Kingdom” / “Царството на пълнолунието” (2012)

Това е новият филм на интригуващия (и малко странен) Уес Андерсън. И като казвам малко странен имам предвид, че човек никога не остава равнодушен към неговите творби. Но нека не обобщавам миналите му постижения, да лежиш на стари лаври е лайняно и недостойно…

“Царството на пълнолунието” не излиза от рамките на безупречния стил на Андерсън. Което е яко, защото е много гот, когато дадена кино методология, колкото и ексцентрична да е тя, се утвърждава във времето и се превръща в своеобразен култ за времето си, а и в един момент обезсмъртява своя изобретател.

Какво да очаквате от “Царството на пълнолунието” ли? Един детски филм, в който децата са повече възрастни, а пълнолетните родители са по-нелепи и от най-нелогичното дете, на което сте попадали в живота си. Вече не правят такива филми, или се случва много рядко. Не казвам, че филмът се нарежда до “Stand By Me”, но пък аурата му е достатъчно близка до филмовата адаптация на страхотната новела на Стивън Кинг. Разбира се, пречупена през призмата на фронталния, симетричен визуален стил на Андерсън.

Повечето образи във филма са доста хиперболизирани, но въпреки това не дразнят. Радват както с безпомощността си, така и с желанието да преоткрият (а защо не и да изживеят още един път) живота на детето в себе си.

Кара Хейуърд и Джаред Гилман са супер симпатични хлапета, които преживяват трепетите на първата си любов, която въобще не е лесна и среща феноменални препятствия в рамките на два часа игрално кино. В допълнение към тях имаме още една дузина забавни бойскаути, както и цяла делегация от редиците на тежката артилерия: Брус Уилис, Франсис МакДорманд, Едуард Нортън, Бил Мъри, Тилда Суинтън, Джейсън Шварцман и Харви Кайтел.

Ако сте фенове на “Кланът Таненбаум”, “Фантастичният Мистър Фокс” или “Колежът Ръшмор”, то определено и “Царството на пълнолунието” ще ви изпълни на макс. В противен случай… ударете една-две бързи бири, вземете си пуканки и все пак опитайте; може пък настроението ви да съвпадне с честотата на това безумно-очарователно филмово събитие от програмата на София филм фест, очакващо ви в Дома на киното от 18:30 часа, тази вечер!

——

Последното ми предложение е един от “големите филми” за вече миналите награди на Академията.

“Silver Linings Playbook” / “Наръчник на оптимиста” (2012)

Много шум за нищо. Реално това е най-бързото и точно описание за този филм. “Много шум”, заради огромното количество номинации, във всякакви категории, които “Наръчник на оптимиста” получи тази година; “за нищо”, защото превъзнасянето на една идея, колкото и слабоумна да е тя, винаги е с обратен ефект и води до очакване и (доста често) разочарование.

Това съвсем не означава, че филмът е слаб. Напротив - приятен е, романтичен, събрал е в себе си десетина ненормални (буквално) образи, които по един или друг начин са свързани един с друг или това предстои да им се случи, благодарение на скалъпения сюжет. Пак звуча негативно… може би защото сценарият разчита на циничния поглед над отношенията между съпрузи, бивши такива, емоционално нестабилни хора, проблеми в отношенията на непорасналите (но доста възмъжали) деца и техните родители, а в действителност ползва доста постни похвати, които въобще не ти пръскат главата, камо ли да извлечеш каквато и да е философска поука от безжизнените им тела. Причината може и да е в авторът на романа, по който е направен филма - Матю Куик, нищо не знам за него, а и не мисля, че ще се ровичкам допълнително…

Стереотипни откачалки, на които тук-там чарът им спасява кожите.

Във филма на Дейвид О. Ръсел ще видите шизоидния Брадли Купър (който все още не мога да възприемам сериозно и това не се дължи само на пиянските му изпълнения с Галифанакис), привлекателната Дженифър Лоурънс (която не мога да дишам заради шитнята “Игрите на глада”, но пък тук ме надърви няколко пъти), все повече остаряващия и угасващ в сянката си Робърт Де Ниро (към когото все още питая някакво уважение) и разни други типажи, чието присъствие не беше нито запомнящо се, нито излишно. Средна работа…

Независимо дали съм възбудил интереса ви или бихте желали да гледате филма, за да можете после с чиста съвест да го храните колко е зле, заповядайте тази вечер в Дома на киното от 20:30 часа, веднага след “Царството на пълнолунието”!

——

Приятно гледане!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

Статията е заключена, не може да коментираш!

« SIFF, 16-17 март: “Iron Sky” и “Cosmopolis” Ratio 2013: Разплети мистерията на съзнанието »