Ревю: “Araf” / “Чистилище” / “Somewhere in Between”

« публикувано на 12-03-2013 @ 5:45 pm »

на вашето внимание: Официалният трейлър на филма
фотография: Araf

Вчерашната ми дилема се прекатури на 180 градуса, основно заради настроението ми, и в крайна сметка реших, че не ми се гледа полу-документален филм, търкащ своя сценарий около исторически събития след Втората световна война (което по принцип си ми е любима тема), а с най-голямо удоволствие бих си причинил някой и друг катарзис, доверявайки се на кино качествата на югоизточната ни съседка.

За сметка на това реших да гледам копродукцията на турската режисьорка Йешим Устаоглу - “Чистилище” (ще го срещнете още като “Araf” и “Somewhere in Between”; добре, че не е преведен на френски и немски, защото щеше да ми е трудно да запомня всички имена).

Доказала се във времето, със завиден принос към кино изкуството на своята родина, въпреки че не съм гледал друг неин филм, Йешим Устаоглу спечели вниманието и уважението ми с атмосферата, която успява да създаде чрез своето “Чистилище”.

Макар и филмът да започва (леко) мудно, тягостното чувство, породено от съпричастност към главните герои, се засилва с всяка следваща минута, с всеки цветен (но лишен от топлина) кадър и с всяка една нота от амбиънт композицията на Бруно Тарие.

Историята се върти около младежите Зехра и Олгун, работещи в крайпътна закусвалня на няколко километра от родния им дом, разположен в бивша индустриална зона. От сиво, по-сиво… Както вече споменах, депресията “изпъстря” всеки един кадър от “Чистилище”. Макар и на моменти диалогът да е доста накъсан (или просто липсващ), визуално филмът предлага компенсация за сетивата и подсъзнателно влияе върху зрителя, докарвайки му чувство на отчаяние и безизходица.

Както и самата режисьорка обобщи (минути преди прожекцията): “Филм за онази граница между детство и съзряване, където невинността се изгубва в миг - somewhere in between…”

“Чистилище” определено си играе с търпението на зрителя, но за сметка на това по-издържливите (на които със сигурност не им се доспива, докато монотонността на филма разплита сюжетната линия) ще бъдат наградени (или ударени с чук, зависи от гледната точка) в пиковия момент на прожекцията. Бих определил този финал преди финала като грандиозен и брутален, но… да не се изсилвам, а и да не ви надъхвам прекалено много. Но определено сцената е запомняща се.

Най-вече заради ескалиращото чувство, посредством което филмът през цялото време води зрителите за носа. Реално самият финал… ми дойде с една идея в повече. Но какво да се прави - няма нищо идеално или пък съвършено. По-скоро тягостното чувство се измести от стомаха ми, а последният кадър ме дари с една специфична усмивка и… безапелационното: Ебати!

След като преспах филма… бих го препоръчвал. Бъдете търпеливи и допуснете “Чистилище” в сърцето си, за да може в един момент да излезе през устата ви. А който си пада по брюнетки, подобно на мен - без никакъв свян, може да се влюби в Зехра (актрисата Неслихан Атагюл). Готина е!

Международният София филм фест предлага още една прожекция на филма: в “Дом на киното”, следващият четвъртък (21.03) от 20:30 ч.

Приятно гледане!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Svetly @ March 13, 2013

Ох, Елфични, “последният кадър ме дари с една специфична усмивка и… безапелационното: Ебати!” - как ги връзваш тези характеристики, простооо :)

2. legrandelf @ March 13, 2013

В интерес на истината и… аз (си) се дразня ;)) Иде ми да си обърша един шамар и да се приключи! ;))

3. Svetly @ March 13, 2013

Айде бе! Кой ти говори за приключване - аз искам про-дъл-же-ни-я :)
И най-безапелационно (мухахаха) призовавам към писане - не само по (кино)поводи…
Щото… абе, просто си трябва, знаеш това ;)))