Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Ревю: “Amour”
« публикувано на 11-03-2013 @ 4:38 pm »
на вашето внимание: Официалният трейлър на филма
фотография: Amour
Миналата неделя Международният София филм фест представи пред широката публика едно от най-очакваните филмови заглавия от вече изминалата 2012 година. “Любов”, на австрийския режисьор Михаел Ханеке, не е история за първото влюбване на двама (посредствени) младежи, нито приказка за гонитбата на чувствата им във времето, през което нито една от двете страни не “осъзнава”, че са създадени един за друг. “Amour” е много повече от това.
Противно на много сказки за любовта, номинираният за 5 награди Оскар (уви, спечелил само една - за най-добър чуждестранен филм) ни представя човешкото значение, психическата тежест и физическата болка на и без друго литературно обезличената думичка.
Разликата между любов, отдаденост, навик и висок морал е прекалено голяма и не подлежи на разумно обяснение. Поне не и под формата на няколко бездушни текстови абзаца. Човешките отношения са изключително комплексна материя, а вричането в съвместен живот е вероятно пикът на цялата житейска симфония, започнала с невинна и много романтична първа целувка. Словата са чисто философски, докато преживяванията, особено, когато става въпрос за човешки отношения, вкарват въздух между изреченията и карат думите да дишат, вдъхват им живот.
“Любов” е постлюбовната история на Жорж и Ан (в ролите - забележителните Жан-Луи Трентинян и Еманюел Рива; по мое скромно мнение най-добрата женска роля от тазгодишните номинации на Академията, сигурен съм, че дори прегладнялата Дженифър Лорънс би се съгласила). Силата на привързаност и жертвите, на които човек е готов да се подложи. Финалното изпитание, което очаква всички ни.
Това не е спойлър. Всички умират (и тук не говоря само за героите). Но завръзката, пълнокръвният момент във филма не се върти около това кога и как. А по какъв начин героите ще се “пригодят” към неизбежно случващото се.
“Amour” се класифицира като тежък филм, драматичен. И да, такъв е. Но моят поглед върху него е малко по-различен. Първото ми чувство, което се появи, докато гледах филма (а и се утвърди като основно, след като приключи прожекцията) беше… че никога няма да препоръчам/предложа “Любов” на баща ми.
Копродукцията на Ханеке определено е един от най-добрите филми за изминалата година, независимо от жанра (така податлив на награди, но в крайна сметка доста ощетен) и без да се взима предвид отношението на зрителя към подобен род душевни терзания, пречупени през специфичната и много класна призма на европейското кино.
За пропусналите неделната прожекция, Фестивалът предлага още няколко възможности да причислите “Любов” към вашия списък с гледани филми. А защо не и към този с любими? На ваше разположение са датите: 17.03 (НДК - Зала 1, 20:30), 22.03 (Люмиер, 20:30), 23.03 (Euro Cinema, 20:30), 30.03 (Дом на киното, 15:30) и 06.04 (Дом на киното, 13:45).
А моят личен избор за фестивалната ми понеделник вечер е поставен пред дилемата: “Хана Аренд” - поглед към живота на репортерката от “Ню Йоркър”, отразяваща процесът срещу нациста Адолф Айхман (sounds like fun) или “Чистилище” - турска копродукция за драматичното влюбване, препитанието в западнала индустриална зона и депресивните състояния на главния герой (sounds like more fun?). Все си мисля, че ще заложа на първото…
« SIFF, 9-ти март: “Хичкок” и “Пинк Флойд: Стената” | Ревю: “Araf” / “Чистилище” / “Somewhere in Between” » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Много силен! Очаквах, че ще рева (обикновено рева на такива филми). Не го направих - този филм действа много по-дълбоко.
И между другото - липсваш ;)
Защо ли нямам повече време… Завиждам ти, ама честно!
Как така? :D Нямаш време… намирай :D Това аз да ти го казвам… кога се обърнаха нещата? :P
Нещата се преобръщат на 180 градуса, както сам си забелязал :) Признателна съм ти! За отношението, за оценките - за всичко!!! :D (bow)
Ясно. Положението е madafaka! ;))