Ревю: “Amour”

« публикувано на 11-03-2013 @ 4:38 pm »

на вашето внимание: Официалният трейлър на филма
фотография: Amour

Миналата неделя Международният София филм фест представи пред широката публика едно от най-очакваните филмови заглавия от вече изминалата 2012 година. “Любов”, на австрийския режисьор Михаел Ханеке, не е история за първото влюбване на двама (посредствени) младежи, нито приказка за гонитбата на чувствата им във времето, през което нито една от двете страни не “осъзнава”, че са създадени един за друг. “Amour” е много повече от това.

Противно на много сказки за любовта, номинираният за 5 награди Оскар (уви, спечелил само една - за най-добър чуждестранен филм) ни представя човешкото значение, психическата тежест и физическата болка на и без друго литературно обезличената думичка.

Разликата между любов, отдаденост, навик и висок морал е прекалено голяма и не подлежи на разумно обяснение. Поне не и под формата на няколко бездушни текстови абзаца. Човешките отношения са изключително комплексна материя, а вричането в съвместен живот е вероятно пикът на цялата житейска симфония, започнала с невинна и много романтична първа целувка. Словата са чисто философски, докато преживяванията, особено, когато става въпрос за човешки отношения, вкарват въздух между изреченията и карат думите да дишат, вдъхват им живот.

“Любов” е постлюбовната история на Жорж и Ан (в ролите - забележителните Жан-Луи Трентинян и Еманюел Рива; по мое скромно мнение най-добрата женска роля от тазгодишните номинации на Академията, сигурен съм, че дори прегладнялата Дженифър Лорънс би се съгласила). Силата на привързаност и жертвите, на които човек е готов да се подложи. Финалното изпитание, което очаква всички ни.

Това не е спойлър. Всички умират (и тук не говоря само за героите). Но завръзката, пълнокръвният момент във филма не се върти около това кога и как. А по какъв начин героите ще се “пригодят” към неизбежно случващото се.

“Amour” се класифицира като тежък филм, драматичен. И да, такъв е. Но моят поглед върху него е малко по-различен. Първото ми чувство, което се появи, докато гледах филма (а и се утвърди като основно, след като приключи прожекцията) беше… че никога няма да препоръчам/предложа “Любов” на баща ми.

Копродукцията на Ханеке определено е един от най-добрите филми за изминалата година, независимо от жанра (така податлив на награди, но в крайна сметка доста ощетен) и без да се взима предвид отношението на зрителя към подобен род душевни терзания, пречупени през специфичната и много класна призма на европейското кино.

За пропусналите неделната прожекция, Фестивалът предлага още няколко възможности да причислите “Любов” към вашия списък с гледани филми. А защо не и към този с любими? На ваше разположение са датите: 17.03 (НДК - Зала 1, 20:30), 22.03 (Люмиер, 20:30), 23.03 (Euro Cinema, 20:30), 30.03 (Дом на киното, 15:30) и 06.04 (Дом на киното, 13:45).

А моят личен избор за фестивалната ми понеделник вечер е поставен пред дилемата: “Хана Аренд” - поглед към живота на репортерката от “Ню Йоркър”, отразяваща процесът срещу нациста Адолф Айхман (sounds like fun) или “Чистилище” - турска копродукция за драматичното влюбване, препитанието в западнала индустриална зона и депресивните състояния на главния герой (sounds like more fun?). Все си мисля, че ще заложа на първото…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Жени @ March 12, 2013

Много силен! Очаквах, че ще рева (обикновено рева на такива филми). Не го направих - този филм действа много по-дълбоко.

И между другото - липсваш ;)

2. Svetly @ March 12, 2013

Защо ли нямам повече време… Завиждам ти, ама честно!

3. legrandelf @ March 12, 2013

Как така? :D Нямаш време… намирай :D Това аз да ти го казвам… кога се обърнаха нещата? :P

4. Svetly @ March 13, 2013

Нещата се преобръщат на 180 градуса, както сам си забелязал :) Признателна съм ти! За отношението, за оценките - за всичко!!! :D (bow)

5. legrandelf @ March 13, 2013

Ясно. Положението е madafaka! ;))