SIFF, 9-ти март: “Хичкок” и “Пинк Флойд: Стената”

« публикувано на 08-03-2013 @ 4:39 pm »

официални трейлъри: Алфред и Флойд
психодеяние: Хичкок и Стената

Международният София филм фест е факт за 17-ти път. Организаторите на събитието са приготвили повече от приятна програма за любителите на седмото изкуство - разнообразие в жанровете и националната стилистика, в режисьорските похвати и изразните средства.

Фестивалът се простира в периода 7-24 март, като разполага с допълнителна програма между 25 март и 7 април, предлагаща на зрителя също толкова вълнуващи и любопитни заглавия.

Повече информация за кино програмата може да откриете на официалния уеб сайт на фестивала.

И за да не бъда твърде презентационен (а и претенциозен), ще ви представя моите първи цели от тазгодишното издание на Sofia International Film Fest. Датата е събота, 9-ти март, а аз започвам с…

“Хичкок” / “Hitchcock” (2012)

Режисьорският кино дебют (на който му се спори, ще спорим) на Саша Джервази получи номинация за Оскар в началото на тази година, в категорията за най-добър грим; както много от любителите на киното очакваха още от мига, в който за първи път зърнаха превъплъщението на Антъни Хопкинс като достолепния master of suspense Алфред Хичкок.

“Хичкок” е метафилм, който завърта действието и героите си около създаването на изключителната хорър класика “Психо”. На снимачната площадка Хопкинс има удоволствието да си партнира с не по-малко значимите и талантливи Хелън Мирън, Скарлет Йохансон, Тони Колет, Майкъл Уинкот, Джеймс Д’Арси и (сексапилно) “отхвърлената” Джесика Бийл.

Още от малък винаги съм получавал изгаряния трета степен, заради котешкото ми любопитство да надниквам зад кулисите. Няма как да не се съгласите, че с времето, това става все по-лесно, за всеки и за всичко. В днешно време много малко неща вече са табу, дори и най-съкровените (да не ги наричам мръснишки) тайни.

А дали “Хичкок” има с какво да ни развълнува, освен гениалността и психарския характер на едноименния режисьор? Разбира се, че отговорът е да!

Хопкинс много рядко излиза от определението на “блестящ в ролята си”. Женствеността на мистериозната Хичкок-блондинка със сигурност ще заслужи нашите адмирации, като се има предвид подборът на дамите, чиято отговорност е да пресъздадат съблазнителните Джанет Лий и Вера Майлс. Още с първата си сцена, сякаш преродилия се Антъни Пъркинс ще ни докара тръпки толкова силни, единствено сравними с първото ни влизане под душа минути, след изтичане финалните надписи на “Психо”.

Въобще - много за гледане!

“Хичкок” е за всички, които имат проблеми свързани със секса, яростта и… майките си. Просто задължителен! Насладете се на култовия Хич (without the “cock”) и неговия характер - завладяващ, рисков, провокативен и обсебващ, преклонете глава пред силата и значимостта на Алма Ревил в живота на брилянтния режисьор, (пре)възбудете се от покварното излъчване на Скарлет и Джесика. Треперете - във всеки един смисъл на думата!

В случай, че утре вечер сте заети с някакви пиянски планове, не се тревожете - фестивалът се грижи за такива като вас и предвижда още две прожекции на “Хичкок” - 13.03 и 15.03; но честно, защо да отлагате неизбежното?!

——

Полу-биографичният и полу-документален филм за Алфред Хичкок е добър старт на двуседмичното ви приключение в обятията на 17-то издание на Международния София филм фест. А моето второ предложение за изпълнената с кино емоции събота вечер е не по-малко достойно, въздействащо и психиделично. Представям на вашето внимание…

“Пинк Флойд: Стената” / “Pink Floyd: The Wall” (1982)

Независимо колко малко се интересувате от музика, без значение любимия ви стил в областта на това изкуство, поне веднъж в жалкия си живот сте имали близка среща с вълшебно-откачената композиция на Роджър Уотърс (и Пинк Флойд като цяло) - “Стената”.

Признавам си, гледал съм филма, което е нормално, предвид факта, че от излизането му до сега разликата е 31 години. Чисто хронологично (а и математически) самият аз съм по-малък (и значим) от класиката, създадена от колаборацията между режисьорските умения на Алън Паркър и музикалните такива на Пинк Флойд.

Историята на Пинк - рокзвезда с проблеми в главата. Колко общо звучи, нали? Филм за краха на личността, за спомените от детско-ученическите години, преживяванията по време на бунтаро-пънкарското юношество и тежестта, която оказват всички тези фактори върху (де)градацията на характера, безмилостно премазван под ударите на апатичната епоха. Може и да звучи твърде поетично… или философски, но това, което “Пинк Флойд: Стената” представлява е една масивна симбиоза между психиделичен саунд и визуално-натрапващи се образи, сцени и случки, които могат да докарат дори хората с най-балансирана психика до пълна изолация (в хотелска стая, например), оставяйки се в пълноправната власт на наркотиците, алкохола и желанието за самоунищожение. С една единствена цел - събуждане!

Пред една такава арт инсталация, всякакви думи са слаби (дори и това определение). Затова няма да се напъвам повече от необходимото (вече си направих душевна чекия с предния абзац), а ви оставям пред дилемата за личния избор. Да гледам ли “Пинк Флойд: Стената” или да го гледам два пъти?

Защото (с риск да се повторя) организаторите на Международния София филм фест мислят вместо вас и освен събота вечер, са уредили още една среща за феновете на Флойд и/или нестандартното кино. Резервната дата е 23.03, не я пропускайте!

——

Междувременно… “Отвъд хълмовете” и “Цезар трябва да умре” привлякоха вниманието ми за съботния следобед. Мога само да се надявам, че петъчният махмурлук ще е по-благосклонен към мен и… би ми позволил да гледам ПОНЕ един от двата филма.

Приятно гледане!