Когато никой не те слуша...

« публикувано на 16-11-2012 @ 3:22 am »

schiz-о-графия: Favim.com
слушайки: Sharleen Spireti - All the Times I Cried

— О, здравей! Long time no see?
— Ти знаеш по-добре. Как е лицемерието?
— Все тая. Не се интересувам, а и другите май не се. Пък и не ги питам, така или иначе.
— Т.е. чувстваш се окей?
— По-скоро да, защото свърши периодът на потене и чудене. Става студено, облачно и хората започват да се гушкат.
— С теб?
— Няма значение. Все някой ще стигне и до мен.

— Много уклончиво ми отговаряш, да не си влюбен?
— В какво?
— Не в какво, а в кого!
— Добре… в кого?
— Ти трябва да знаеш.
— Еми не знам!
— Уф…
— Да, знам.

След това си обелих банан, нарязах си една ябълка, като старателно отстраних семките, не че ми пречат, но така съм свикнал… когато в едната си ръка държа греховен плод (но не член), а в другата… хладно оръжие, което е по-скоро кухненско пособие, отколкото предмет на животоотнемащо деяние.

— Пак бърбориш повече, отколкото трябва.
— Че къде е този неписан закон, който да ми забранява?
— Гледай сега, емоционално нестабилен човеко!
— О! Тон ли ми държиш?
— Поне не ти държа хуя, като онова изтъркано твое алтер-его!
— Пф…
— Та… гледай сега!
— Целият съм в очи… като паяк съм, или там което животно се радваше на безочната наглост да вижда толкова всестранно!

Няма да ти чета морал, нито ще те ръчкам (не и повече от необходимото). Вземи се в ръце, вземи се в крака, вземи се в кур. Вземи се като личност, като безличен екземпляр ако щеш и стига самосъжаления. Изгуби цяла година. Може би две. Никой не знае. И тук пак преиначавам истината, за да се почувстваш горе-долу окей. Ти си виновен и това няма кой, по друг начин да ти го каже (по-точно). Да, ти си виновен. С коса, без коса, с хламидии, без хламидии, с приятели, без тях, с пари, банкрутирал. Все тая, мъжка курво! Wake the fuck up!

Избърши си гъза. Сополите. Отдели кръвта от тях, преди да използваш втората салфетка. И най-вече… изтрий спомените. Знам какво сънуваш. Преебан си, не само душевно, но и ментално. Знам за какво си мислиш, докато пътуваш за работа. Знам за какво си мислиш и когато (уж) отмаряш след “натоварения” работен ден.

Ти си нищо повече от превзет гъз. Широкоразшит анус! Шибаната Drama Queen, за която си говорихте с онази ненормална пловдивчанка… заради която би стотина километра път, в онази знойна лятна събота, спа по пейки и прави какви ли не други глупости. Anything but (at least) a blowjob. Но тя не е важната [свирката]. Нито другата е важна, или онази след нея. Не си търси извинения!

Get the fuck up!

И т’ва съвсем не беше морал, както обещах… изпразни се, ако трябва. Даже е наложително! Просто… спри да тъпчеш на едно място, щото ми се повръща от теб!