Приятели

« публикувано на 25-10-2012 @ 3:10 am »

незаспиващо: Good Ol’ Jack-er
слушайки: Queen - Too Much Love Will Kill You

Напоследък ми се гади
и сънувам странни сънища;
че напоследък ми се гади
и не мога да си тръгна от тези сънища.

Но после се будя,
без да правя особена разлика
между това кое е реалност
и кое независима илюзия.

В тези сънища хората са заменени със сенки,
сенки които не приличат съвсем на тях.
На реалните тях,
каквито буден ги познавам аз.

Някои са бледи спомени на бъдещата липса,
а други — (санти)ментални проекции
на неизживените възможности,
пропуснатите паралели и… главоболието на (соци)ума!

Обаче главата не ме боли,
освен, че не може да заспи — бива я.
Първо тя угасва, а после тялото;
освен ако не се наливаш с алкохол.

Той помага,
в тези случаи — май помага, да.

И тези сенки, блудкави проекции,
демони и ангели (може би и дяволи),
яростно разказват ми истории различни,
в които осъзнаваме колко сме двулични.

И те, и аз.
Най-вече аз.
Но понякога и те.

Не ги харесвам,
те мен също.
Но спя “спокойно”,
защото знам, че свършвам.

Не… не свършвам,
а свършва той — сънят,
безлюдната реалност,
чиято плът е обезкръвена, неприлична.

Не прилича на себе си, аз също.
Не променям себе си, тя също.

А най-хубаво е, че знам —
приятелите от съня ми ще изчезнат;
така ще свикна и няма да боли,
когато времето един от друг ни раздели.

А това е неизбежно.
Ще се радвам да греша, но в крайна сметка…
… с това да свикнеш,
е най-лошо на света!