Семето на изроденото плодородие

« публикувано на 15-10-2012 @ 11:19 pm »

недостижим-о-графия: Познавате ги.
слушайки: Wye Oak - Civilian

Има две непопулярни момчета,
родили се не по едно и също време,
но времето в един или друг момент
решава, че са същите… или поне, че приличат един на друг!

А може би някой от тях се е оказал
по-добър ветеран в лъжеизкуството
да съблазнява по-слабия.

Но това не е от значение.
Едва ли някога ще бъде,
едва ли някога, някой, някъде ще си признае.

И тези две момчета,
завидно непопулярни,
(а що за популярност би била познатата ни днес)
дерзаят да напуснат пашкула
на собственото си самозаблуждение.

Но това явно им носи удоволствие,
тъй като Слепеца води Другия,
а Другия, навярно заслепен от безочието чуждо,
решава да си трае, проклинайки безсолието бащино.

Но момчета, вие драги,
де що тръскате хуй(ове) навред,
рисувайки необозрими вселени.
Кому е нужно?!

Не се научихте…
… още от времето на пясъчника,
че има хора…
… и хора.

И явно,
докато някой не ви насере в устите,
не ще спрете да лапате влажната пръст.
А това дори пръст не е, а кал.

Защото разликата я има,
но вие… с тази слепота,
с този прям ненавистнически кур[тоаз]…
… не смеете да признаете слабостта си.

А тя е една.
Колкото и лицемерно да звучи —
(а едва ли би било по-лицемерно от самочувствието ви)
голата вода вече има химически архетип.

И това не сте вие.

Та… яжте!

Яжте и дано остане за вечерта,
когато отново,
ще четете книги(те) на вашите вдъхновители,
пожелавайки си техните пиянства,
техните сексуални изживявания,
техните фантазии,
курви,
опиати,
гневни роднини,
социални неволи,
житейски уникум, премиум и достолепиум,
(няма такава дума, не бъдете тъпи!)
за да почувствате отново порива.

Онзи, който ви е прошепнал на ушенце,
(нявга, назад във времето)
че порочният път, който сте поели
би ви отвел на свещеното място,
за което душите ви не са подготвени.

——

На Хищниците