Неон за фон на облачно небе

« публикувано на 20-09-2012 @ 9:01 am »

never-ending apriori: Tumblr.
слушайки: M83 - Outro (Art of Flight OST)

Те казват (душите в нас),
че най-добре се вижда през призмата
на слепеца. Който навирил нос е и чака,
ароматът около него да се промени.

Обаче, наивникът, въобще не подозира,
че около него са се събрали чакали.
Някои емоционални, други не —
но и двата вида ги обединява общата цел!

А каква е тя?!

Каква да е?

Надали е нещо важно,
или пък нещо смислено,
по каквито и да е закони на съществуването.

Ретроградно, равносилно на демагогия.
Че и гадно! Ретро. С вкус на ер-голяма патология!

Но тези противни мисли, пръскайки отрова,
от известно време все ми пречат.
Пречат ми да мисля, да се храня,
да пикая… да сера.

Това последното е най-(не)приятно,
защото пикантерията на заразения (ми) ум
се състои в огорчението завидно.
Заветно! А и в ограничението…

… от което боледува наш’то общество.
Поколение поколенческо…
Аполитично, апокалиптично…
… епилептично.

Това е в мисълта. И в смисъла —
хората се давят,
задушават се,
притеснени, не смеят и…

… плаха крачка да направят.
В която и да е посока.
Което е смешно, тъпо и… насилствено,
спрямо генома! Тълпата;

Зле е. Положението.
А неонът наистина изглежда най-добре…
на фона на шибаното мрачно небе.

Кой ли го ебе!

Погледът ми се отклони,
(защото един автомобил, по-лек от съвестта ми,
понечи да ме сгази на червено; моето червено).
Отклони се, а душата ми се заблея.

Не остана много.
Поредното решение мастурбира пред моята входна врата.
Отегчението е по-силно от всякога,
а вярата в надеждата за спасението…

… се превръща в загубена реликва,
от времето на последния душевен порив,
наричащ себе си кръстоносен поход на изкуплението!