Стана странно. Лека нощ.

« публикувано на 13-09-2012 @ 1:05 am »

purple-о-графия: Flores del Fango
слушайки: Hurts - Unspoken

Толкова сме много, и така лицемерни.
Обичам да говоря за себе си, в множествено число.
И в множествени оргазми.
Не ги предизвиквам (особено много), но пък е…
… своенравно!

Което ме връща (назад) във времето,
когато всичко беше пастели, утайки от акварелни бои(чки),
плюс малко недооценена плацента. След изхвърлянето утробно!

Лошото е, освен мен, разбира се…
Та… лошото е, че не помня. Т.е. започнах да забравям лесно,
а натрупванията са класни, или поне егото ми така желае да си мисля.
Та… класни са, вероятно биха се харесали.

Но от тях не остана много,
може би малко.
Като хралупести нишки изпод кожата човешка,
дори на най-големия нехранимайко.

А те сме много.
(няма грешка)

Напоследък сме няколко. Не особено плътни,
но живи. Т.е. дишаме, безгрижно.
Толкова много лъжа… а само едно изречение!

Дишаме, но съвсем не е безгрижно,
но това не е прецедент в комуникацията ни.
Искаме повече, а получаваме по-малко.
Заради онази неприятна сдържаност.

В лъжата. И лъжите, които скалъпваме.
Или по-скоро потайностите (които тъмнеят безгласно, ненужно).

О, не. Остави.
Между две брюнетки, нещата са сложни.
Твърди (и) сложни.
Но как… но как биха могли да бъдат слож[е]ни?!

Някой попита, а никой не отговори.
Ако Никой не съществува, как би могъл той (с малко “Т”)
да е нарицателен, още повече… главно действащо лице?!

Anywhore…

Сложното е зло, а премълчаните истини…
не по-малко (не)добро.
Капанът в носоглътката щраква,
а задушаването е ежедневие.

Тежко ми е.
На теб също.
На Нея… не знам. Не ми казва.
Видях я за първи път от два месеца.
Красива е.

Ако беше (по-)лесно, нямаше да дерзаем,
още по-малко… да живеем.

Със същия хъс, настървение,
инат, опора (пък и душевна, била тя).
Или нещо друго.

Умираме един за друг,
задавяме се в себе си, отвъд непреклонните си души.

Усамотяваме се. За да избегнем допира. Раздорът.
Досегът на отчаянието.

Или иначе казано…
… обичаме да сме сами.
Само ако… наоколо има други, които да го забелязват!

——

На Нея