Изтрезняване пред(и) Смъртта

« публикувано на 13-05-2012 @ 3:16 pm »

confession-о-графия: favim.com
слушайки (по спомен): Elton John - Something About The Way You Look Tonight

— Не приличаш на себе си, Мартине.
— Така е.
— Защо газиш хората по този начин? И да е имало някой, виновен в живота ти, това не са всички останали, които срещаш.
— Наясно съм.
— Защо не се вземеш в ръце?
— Защото трябва да си изпразня главата първо.
— И това как ще стане?
— След два месеца. Може би…
— От кого зависи.
— От мен, разбира се.

Всичко и нищо. В един и същи момент. Преди време една приятелка ми каза, че трябва да даваш любов, за да получаваш такава. Друга ме посъветва да си отворя сърцето. Трета ми каза, че ме обича. Нещата се въртят в кръг. Хората, които ми го казват се променят (или онези същите, рецидивно ми демонстрират, че “Така не трябва”). Но… кой ли ги слуша?

Не и аз.

— И защо не ги слушаш, Мартине?
— Защото не мога (или по-точно не желая) да го [на]правя. Слушам ги, чувам ги, дори ги разбирам. Но някакъв чекиджийски инат ме дърпа надолу. Като казвам надолу, въобще не обръщам внимание на депресии или временни състояния. Те са просто тапи, които от време на време изпляскват навън от мен. А бутилката се празни. Върху някой случаен.
— Боли ли?
— Не съм ги питал.
— Не. Теб боли ли те?
— Обърква ме. Още повече. Което води до същото — още по-голямо затваряне.
— И продължаваш да мачкаш хората?
— Не го правя с умисъл, просто не се откривам пред тях така, както те биха желали. И от това страдат най-много. Именно те.
— Но нещо те мъчи?
— Да. Някой ден ще трябва да обиколя много адреси… от които да искам прошка…

Черен чай. Като съзнанието ми. Не знам дали ми се пие ром… но тази вечер ще се видим. Трябва да поговорим!

——

Изпито на 13.05.2012 г.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. No name @ May 13, 2012

…
четейки това, с ужас си спомням…
Една нощ, попитах един Мартин (като тебе) - казващ същите неща, които чета сега тук…
- “Защо си такъв, по дяволите??” - попитах.
А той ми отговори с безизразно лице…
- “Защото просто съм си такъв, по дяволите!!”
След това спокойно ми предложи да правим секс.

По дяволите!

2. Кръстю @ May 13, 2012

Един пиян пикаел на една къща. Отворил се един прозорец, подал се някакъв пич и казал:
- Защо пикаеш на къщата на баща ми, бре?
- Че да не съм го карал баща ти да прави къща срещу кура ми!?! (смях)

3. svetly @ May 14, 2012

Много се радвам, че си отново тук (къде ли?!)…
“Трябва” да е така, както ти прецениш, че го искаш - всичко друго просто няма-ама-никакво значение…
Ела с мен в Ню Йорк през есента ;)

4. lupe dy cazaril @ May 14, 2012

Заминавай за Ню Йорк.

: )))

Иначе когато влезеш с кораба в бутилката, а бутилката няма тапа, но ти е голям корабът ще трябва или да пукнеш стъклото или да плаваш с бутилката, ако не е тъмно в стаята.

5. Ирония Идиотова @ May 14, 2012

… finally… dude…! ( :) )

6. Bet365 @ May 16, 2012

Интересно е, но някак си по средата се губи смисъла. Края обаче е определено добър!

7. The sober seeker @ May 18, 2012

… незнам кога ще дойде бленуваното “изтрезняване”, но определено познавам прекалено отблизо Мартин и душевността му, за което съжелявам, а не трябва да съм такъв… Само незнам дали ми се пие ром…

8. Николай @ May 23, 2012

Много ми харесва тази статия!