Закъсняла равносметка

« публикувано на 11-03-2012 @ 7:18 pm »

музикално-портретно: Skunk Hedonism
feel good, not right: Skunk Anansie - Hedonism

Спря да си редовен, спря да си отговорен. Не, че си бил твърде отговорен, но поне към себе си — беше. Сега фамилиарничиш като говедо. Спря да си честен със себе си и правиш пълни глупости. Даже не са пълни — оставяш ги някъде по средата. Поне да показваше на хората къде са инструментите за почистване (след като минеш през тях). Ама и това не правиш.

Така ще продължиш, докато не спреш да си играеш. Ясно е, че… порастваш или израстваш, не знам кое по-добре ти приляга, но поне нещо ти се случва. Не м(р)ънкай, или пък ако ти се м(р)ънка — прави го, щом те успокоява.

А когато ти казвам да изтрезнееш, не означава, че искам да спреш с пиенето. Но поне с влюбчивото си самоопияняване може да не прекаляваш толкова.

Напълно разбирам държанието ти. Засилваш се, за да може след това по-силно да се изтряскаш в стената. Но тъй като заедно стигнахме до извода, че си пиян (най-вече) от себе си, стената може и да е под, таван, бесило, ракетна установка, паваж, всякакви такива лицемерни повърхности.

И като заговорих за лицемерието, помниш ли как проповядваше достойнство и амалоумно съществуване? Помниш — трънки. В момента си толкова грешен, че зад гърба ти има само руини. И не, не те съжалявам, още по-малко пък те приканвам сам да се затваряш в себе си. Та ти не си излизал от там много дълго време. Пикльо!

Колко годишен стана вече? Двадесет и седем ли? Пак си оставаш пикльо!

Къркори ти стомаха, нали? Не си гладен. Просто нямаш какво да правиш. Не се храниш с нещо, което да влюби душата ти, а… единственото, за което мислиш е как да празнееш в нищетата си. Не ти се пие. Не ти се спи. Не ти се яде. Сам(отен) си и още как. Освен това си и мързелив.

Но пак казвам — и тази чекия ще ти мине. Освен ако не ти мине, разбира се.

Вълнуваш се, когато говорят за/с теб, но реално се срамуваш. От себе си, много ясно. Въобразяваш си някакви неща, вглъбяваш се в нереални свои проекции и после (когато останеш сам) — плачеш. Виждал(а) съм те. Много пъти. А с онази неизтриваемата (като гумена изтривалка, комунистическо производство) усмивка и меланхоличния поглед, забит в далечината (на най-близката ти душевна стена), си толкова прозрачен, прозаичен и непоносим, че ми иде да повърна.

Преди исках да повръщаме заедно, насред чаршафите ми (след диво ебане, например), но сега и това няма да ми се хареса.

Пропаднал путьо! Стегни се малко и дишай. Чакаш лятото ли? Е и аз чакам шестица от тотото, но към момента ми се пада само шест-процентова лихва към поредния заем…

Все пак да не прекалявам. Мисля, че все още те обичам и… порядъчно те мразя, боклук!

Плавай все така. И гледай да не те застрелят някъде. А, грешка… ти се плашеше от ножове. Същото важи и за тях!

——

Из читателски писма (нямат кавички, защото може и да съм сънувал); на 4-ти март ми издадоха членска карта за “Клуб 27”; пожелаха ми здраве и да продължавам все така; помислих, че е ирония, защото ако продължавам все така, няма да има здраве; ще се “борим” (поне) до следващия март

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Бай Стоен @ March 12, 2012

Май ти е време да систематизираш всички произведения в книга…

2. Виктория @ March 12, 2012

Сакън, да не съм чула за Клуб 27! Без такива фатализми толкова рано, че какво ще те правим на 33, едвам ще те удържим да не възкръснеш. Задача за следващата година - да надживееш Ейми Уайнхаус, Кърт Кобейн и Джанис Джоплин. Аз вече се боря с надживяването на Катрин Хепбърн. :)
Честит рожден ден (на който разбирам, че е посветен текстът ти)!

3. admon @ March 15, 2012

Сериозен ми изглеждаш. Аз не съм ;)

Адмон — давай така!

4. Niki @ March 19, 2012

Rockstar :) само година за създаване на рокгрупа и супер слава :)

5. legrandelf @ March 19, 2012

Сигурно сте прави! ;))