Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

За еднорозите... Част II: Живот между (две) брюнетки

« публикувано на 11-02-2012 @ 2:39 pm »


unicorn-о-графия: PicFor.me
слушайки: Sigur Rós - Hoppípolla

Събуждам се с песен на Purple в устата. И вкус на пепел от рози в главата. А дали не беше обратното? Ръката ми е затисната не от твърдоглав алкохолик-приемник, забравил що е то милувка или домашен уют; а от момиче с непознат произход. Не се интересувам от семейството й, нито от научната й степен, още по-малко от любимите й занимания. Неприятно ми е, защото не знам как е попаднала тук, нито как се казва; не знам дори защо по дяволите живее на същата планета, заедно с мен. Не съм егоист. Ни най-малко. Не повече и от обикновеното!

— Братле, к’во ти стана снощи? — звуковият дисонанс в главата ми върна няколко реплики от изминалата вечер. — К’во ти стана снощи, пич? Пич?!

Защо не му отговарям. А, да. Не е наоколо.

Но това съвсем не означава, че не ме чува. Явно, щом така упорито продължава да ме въпросира, иска да му кажа. Нещо.

— Мейт? — продължи да се интересува той.
— Да, тук съм.
— Какво стана снощи?
— Всичко се нареди идеално. Гледай какво хубаво момиче имам до себе си.
— Това не е ли сестра ти?
— Копеле!
— Не, знам, че не е тя. Но изглеждаш изненадан. И знам защо. Защото не знаеш коя е тя. Прочитам го в очите ти… като в онази, тъжната песен на Лайнъл.
— Ричи?
— Къде е? Виждал ли си го скоро.
— Не. Лайнъл Ричи?
— Да, същият!

Докато откъсвах прорасналите по рехавата ми брада косъмчета, посредством изтъпената (до болка) “само”-бръсначка, си спомних няколко други кадъра от перверзната… предходно-отходна вечер.

— Много е зловеща, нали брат?
— Абсолютно. Очарован съм от деликатността й, как да го кажа по друг начин.
— Опитай по нормалния… за теб!
— Някога разказвал ли съм ти за моя живот между (две) брюнетки?
— Това порно {филм} версия на мерзкото ти съществуване ли е?
— Не.
— А тогава?

Изтрих сянката, която парата от горещата вода бе изрисувала върху огледалото. Позволих си отново да погледна себе си. С едни други очи. Същите, но гледащи ме по-зорко, по-нагло и по-присмехулно. Колко удобно, а? Отворих си устата, а от там не излезе нито звук. Затова… реших да нападам с мисли. От моята мозъчна кора, до неговата. И точно там… чух тропота. Галопен, почти, но много (с)нежен същевременно. Еднорогът плисна с душата си и изплува в съзнанието ми.

— Ето я. Тази вече(р) я познавам. Ти също. Мълви грехове срещу мен, а самата тя е символ на един такъв, отдавна забравен.
— Какъв?
— Любов, може би.

Прекъснах сам себе си и отдаден на празното спокойствие или измамното присъствие на две тела (върнах се; а тя все още спеше около мен, преплела нозе в скута ми) продължих:

— Ще има поне една, която (просто) иска да те изчука. Вкусът й ще бъде силен, натрапчив, лекомислено гальовен, но всъщност доста тежък за преглъщане. Сякаш ближеш остатъка в кутията със семейната вакса за обувки. Познай цвета му… черен, разбира се! Тя ще го направи, защото в този пропит от мързеливи и неориентирани люде свят, няма нищо по-амбициозно от решената жена. А когато тези черни коси се спуснат към теб — няма измъкване; и ти го знаеш.

~ някой кимна

— Ще има поне една, която никога няма да бъде твоя, независимо какво казват (приятелите ти; дори и тези, които лицемерничат зад гърба ти). По-лека от перце, което никога не е докосвало дланта ти. По-тежка от най-голямото предателство, за което носиш отговорност само и единствено ти. Ще има поне една, която ще те нарани по най-идиотския начин. Тя ще те откаже от логиката, ще подкопае устоите на вярата ти… независимо на кое (свое собствено) божество се кланяш нощем. Ще има поне една, на която ще разбиеш сърцето така, както твоето никога не е [о]познавало скръбта. Просто ще предадеш нататък… наученото! И ще го направиш с такъв смел замах, с такова умело и небрежно чувство, защото… учениците надминават своите учител(к)и, че след теб няма да остане и помен от човешка(та й) душа. Ще има поне една, за която да мечтаеш, но никога няма да срещнеш и поне една, която ще направи същото; в главата си. С теб. Там, където теориите образуват черни дупки, а всяка потенциално мила емоция, ще бъде засмукана в нереализуемото битие.
— Това не се ли отнася за всички жени? Какво значение има цветът на косата?
— Характерът, за Бога. Символ е на характера. Караш ме да богохулствам повече от разрешеното ми за деня. Освен това тези, каталожно изброените, не са важните.
— А кои са?
— Останалите две. Едната, която винаги ще те обича, независимо как я третираш. Задачата й (в емоционален аспект) е да страда по теб, образувайки невидим щит около все по-малко приличащата на човешка грешна твоя душа.

~ някой замълча още повече

— Другата, в която ти ще си (безумно) влюбен, а вероятно никога няма да бъде твоя.
— Тази не я ли спомена вече?
— Казах “вероятно”. Има разлика. Именно глупавата (не)вероятност я превръща в твоя неуловим, но силно жадуван…
— … еднорог…

« подобни cynical speech, , , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

Статията е заключена, не може да коментираш!

« За еднорозите… Част I: Бегло Ин ракия веритас »