За еднорозите... Част I: Бегло

« публикувано на 05-02-2012 @ 10:22 pm »

brief-о-графия: Tumblr.
слушайки: Roxette - Crash! Boom! Bang!

В началото има[ше] разговори. Последните (макар, че току-що започнахме) са измислени от хрисими човешки същества, които са открили цената на думите, но са изгубили (или никога не са познавали) стойността на чувствата. Онези, които не могат да бъдат описани (колко пошло казано) със същите тези думи, техните синоними или неприлично-демоничните (и техни далечни) братовчеди — непознатите “между[в]метия”. Какво? Това беше най-глупавото нещо, което някога си писал. Тихо сега… Чети!

(и докато мислите се прескачаха умерено, без да се ритат по пищялите… имаш белег на врата; избърши го)

— Сънувах Чарли Чаплин. Сънувах и че правя секс.
— Не прави ли снощи?
— Правих. ‘ма това к’во общо има?!
— Нищо, просто питам. Как е тя?
— Няма ли да ме питаш за съня с Чаплин?
— Честно? Не се интересувам.
— Ебати. Не искаш да си говорим, така ли?
— Е ти си говориш с мен само, когато те е отблъснала някоя жена. Или всички, ако трябва да бъдем точни. Да не съм ти изтривалка.
— Не драматизирай.
— Реализирам. Истината пред очите ти, тая… същата, ‘дето ти драска по ириса, а след това има меката наглост да се вреже в зеницата ти.
— Много си детайлен. Харесваш ми.
— Окей! Пак казвам… не ме интересува в коя си го завираш, важното е, че си щастлив. Наистина се радвам.
— Ама ти откъде знаеш?
— Е нали те виждам.
— Не е реално това. Точно в момента живея промеждутъчен живот.
— Това какво трябва да значи?
— И аз не мога да ти кажа, но… основното е, че съм щастлив (само), когато не съм.
— Ебати глупостта!
— Това е. Трудно ти е да проумееш или си мислиш, че съм прекалил с пиенето.
— Че ти днес дори не си пил. Нищо.
— Почти нищо.
— Две-три бири не се броят. Сигурен съм, че черният ти дроб страда в такива моменти, когато НЕ МУ наливаш… а се педерастиш с тая бира. Я сложи очилцата.
— Що? За да ми се подиграваш ли?
— Не! За да видиш какво се случва около теб.
— Копеле. Не трябва да гледаш, за да видиш… онези неща, които се чувстват.
— На свръхсетивен ли ще ми се правиш?
— Опитвам се да ти обясня онова, което и ти самия знаеш.
— Anywhore…
— Близо си.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Виктория @ February 6, 2012

Сори, ама прочетох: Част 1: БЕЛО. Не знам какво ми става.

Копеле, имаш нужда от малко field action. Имам чувство, че си се изолирал в някаква абаносова кула, а това не прави услуга на младостта ти. А ти самият имаш зверски потенциал. Ще се радвам, ако някой път ми разкажеш с твоето невероятно умение и страхотния ти усет към метафорите история, която не е твоя.

Ай да видим дали можеш!

2. legrandelf @ February 6, 2012

Мда и аз имах проблеми с белото, но в крайна сметка ги превъзмогнах бегло :)))

Ебъни и айвъри - кулите на самотата ;)

М’добре, бе; field action, казваш. А защо ми е да разказвам чужди истории. Ти имаш ли си представа колко болни мозъци обикалят наоколо с идеята… да ми разкажат своята :D

Challenge accepted!

3. Preor @ February 10, 2012

Здравей legrandelf,
Много често съм оставал безмълвен (и премигвайки) след прочетеното.
Невероятен си, човече. Продължавай с твоите истории…