Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Разпадане

« публикувано на 25-01-2012 @ 9:19 pm »


touch-о-графия: Eylul Aslan
слушайки: The Social Network OST - Magnetic

Тъмно ми е. Сухо ми е. Усещам (някаква) болка в слабините! Чувам вътрешния глас… гледа ме строго и почти цвили през зъби. Обаче не се смее, а агресивно цъка ли, цъка.

Тъмно ти е… защото си (в) гъз. Сухо ти е, защото там е топло, но няма влага. Болката в слабините идва от факта, че не си се напъхал достатъчно (навътре). Висят отвън, притиснати и с неясна съдба. Много е неприятно, нали?

Как може да “звучиш” така? Отвратителен си? А той ме поглежда с най-безумно неясния поглед, който някога очите ми са срещали (посред нощ) и ми казва: “Аз? А ти? С всичките ти преображения… но не господни!”

Хубаво ми е. Измърмори ръката, в опит да измърка. Разпери пръсти и помаха. На себе си, на някой, който я гледаше. На никого. Пак сви пръстите и се сгуши сама в себе си. Отровена в разтвор(а си), до нея стоеше дланта. Нер(а)вно подпряна на хлъзгава повърхност. Под зъл наклон и мнимо топло отношение към зачервеното й личице.

Кракът се протегна, прозина и оригна с най-невъзпитания си амузикален тон. Толкова глупаво перчене никой не бе демонстрирал. Сякаш беше най-важният. А брат му? Близнакът? С белег върху тялото, много дълбок, но вече забравен. С промит мозък и изтръпнали устни. Играеше една безумна грамотна игра с един изключително неграмотен партньор. Проблемите остават в семейството. Успехите — подарък за останалите.

Братята се прегърнаха. Тялото застана в комфортна поза. Шията се подаде иззад ъгъла и пусна аромата си наоколо. Устните и носът реагираха. Особено вторият. Чувствителен и порочно нежен. Но похотта му си оставаше тайна… както за устните — далечната му трета братовчедка, в която бе влюбен от малък — така и за очите — по-големият й брат, закрилник. Сетивен полумрак.

Едва ли някога би заложил на точно тази гонка. На точно този бягащ упадък. Но билетът някак се озова в ръката му. Скриваше се, показваше се, прелиташе от длан в длан, а лактите опитваха да задвижат цялата тази схваната конструкция, наричана от съдебните лекари тяло. Човешко.

Грешно… преди всичко. Грешно. Много грешно.

Вагината й изпуши последната цигара. Димът [за]млъкна. А останалото се превърна в желано минало.

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. angie @ January 25, 2012

Все още се чудя дали такава трансформация е възможна :)
Употребата на Света
и тук
Пътуване в нещата
но звучи… звучи, звучи

;)

2. безплатно @ January 29, 2012

Грешно… преди всичко. Грешно. Много грешно.

« Пиянски опит, мъдрост ненапита За еднорозите… Част I: Бегло »