» § « Cynical Speech™ » О, иронията…

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

О, иронията...

« публикувано на 21-01-2012 @ 5:34 pm »

drunk-о-графия: Pimp My Space
слушайки: Led Zeppelin - Since I’ve Been Loving You

— Имал съм проблеми с алкохола. Представяш ли си?
— Какво да си го представям, брат. Та нали го виждам (почти) всяка вечер.
— Е! И ти ли?
— Не, бе. Аз съм окей. Пий си, нямам проблеми. Ама ти май имаш…

(ето тази физиономия не се описва с думи, но си я представете… недоверчива, присвила очи, поемаща дълбоко въздух, изпускаща го с лекота, но през скърцащи зъби… без звук; предимно отчаяна, защото не разполага дори с 50 грама аргументи)

— Усещам го как се дразни всеки път, когато наклоня везната, върху която се е настанил така удобно, в полза на моето [не]пресъхващо… от ужас… гърло. Знам, че звуча като анонимен трезвеник, но наистина нямам проблеми с него. Нито той има с мен. Даже…
— А с какво имаш?
— Със себе си.
— Еми решавай ги!
— Съжалявам, че тоя разговор въобще се случва. Честно казано, никога не съм имал желанието да го започвам, още по-малко да го водя.
— Както ти казах преди малко: Аз съм окей с това.

(някакво съмнително мълчание се появи, притисна ги между дланите на зловещата тишина; много тихо, чуваха се единствено нежните вълни на “хлъзгавата” течност, която с охота се разстилаше малко над стъкленото дъно на чашата)

— Ще й кажеш ли?
— Какво и на кого?
— На Нея, куче! За теб.
— Че тя знае.
— Казал си й всичко?
— То няма много за казване. Мразя да усложнявам простичките неща. Вярно, празнодумствам често, но то колкото и да го въртя, съзнанието накрая го изплюва в (не)приятно директен формат. Разбира се. Разбрала е.
— Тогава чакаш.
— За к’во мислиш, че съм тук?
— Да ме видиш.
— Е, видях те. Можеше да съм си тръгнал.
— Стига, бе. Друг път ни е яко. No shitface, no shit talk, забрави ли?
— Това не беше ли само в неделите?
— За всеки ден се отнася!
— То… е хубаво, че си се подпираме един друг с теб, но… като останем сами… к’во правим? Тоя scumbag brain, ‘дето го имаме, влече в съвсем друга посока.
— Я по-добре да ти налея още едно…
— Казах ли ти, че нямам проблеми с алкохола…
— Спомена го.