Ти и твоята топлина

« публикувано на 19-01-2012 @ 3:23 pm »

heat-о-графия: angie’s erotic selection
слушайки: Pink Floyd - Marooned

Разхожда ми се. Ходи ми се пеш, да. По пътя, по тревата, нагоре, надолу, зависи от климата. Зависи и от климакса на нашите отношения. Не ми липсва лятото, нито ми липсва морето, още по-малко вълните или пясъкът между пръстите на краката. Драскащият стъпалата ни. Липсва ми разходката. Това да съм бос. Да усещам енергията, която споделям със земята и която извличам от същата. Облагородена… и си мисля, че това ще ме направи по-добър човек.

Липсва ми. Но не ме боли от липсата. Даже още повече ме кара да (я) желая. Или да желая теб. Забравих какво искам да ти кажа…

А, да… докато се разхождам… винаги ми е хубаво. Почти никога не ми е усмихнато, но пък срещам различни, многолики спътници. Което не ги прави лицемери. Просто не се познаваме. Аз им махам с поглед, те ме посрещат с одобрение. Някои ме отбягват, разбира се. Но е хубаво, че се разминаваме. Докосваме се, макар и не физически.

Телата на повечето са се затворили в самите себе си. Разцъфват плахо едва, когато си позволиш да ги погалиш. Но после отново полудяват и… затварят вратата. След себе си.

Но сега ми се разхожда. С теб. Защото обичам да съм (на)близо. Дори, когато избягваш прегръдките ми. Или палавите ми пръсти, които така силно желаят да покрият тялото ти. Устните даже няма да ги споменавам… Не заслужават да са толкова далеч от теб!

Може да измръзнем заедно, да се насълзят очите ни, защото отвън (ни) е студено, но вътрешно изгарям[е]. Приятно е. Да споделям миговете си с теб… макар и никога да не съм го правил. Фантазирам ли? Нима не чув(ств)аш мелодията, която мъркам в близост до косите ти?

Разхожда ми се… с теб и твоята топлина.

——

На Нея

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Дринов @ January 20, 2012

И на мен… ми се разхожда… с теб! :)