Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Не е същото...

« публикувано на 11-01-2012 @ 10:19 pm »


panties-о-графия: Tumblr.
слушайки: Dead Can Dance - The Host Of Seraphim

Ужасен прогрес,
ужасна грешка.
Неприятен регрес,
неприятна смешка.

Твърде живи са…
… живите около мен.
Твърде бликащи са от живот…
… от живот… около теб и мен!

В мръсното дъно на своята душа-хралупа се скиташе странен музикант. Странстващ. Объркана мелодия излизаше изпод пръстите му и чакаше пришествие. Но бе неверник. Не го дочака. Там, където преди много време остави тялото си… да почива… поникнаха макове. Погалени от асезонния небесен плач. Полетата ги забравих, но те не пожелаха да направят същото (и) с мен.

Плачат (за мен).
Плачат други жени.
Не е същото.

А тази душа си има(ла) опако. Още по-парливо, неудържимо и по възможно най-глуповатия начин нетърпимо. С очи на агънце-измекярче. С пръсти, жадни, за плътска обич, изневяра… и чувства, пръснати подир емоционалния ландшафт на чуждата кожа.

Докосвам.
Докосвам други жени.
Не е същото.

Сритан. Не чувства(м) рани, нито белези. Не вижда(м) рани, още по-малко белези. Обаче вкусът му дълбае(ше) изящно. Лакомо. С мръсотия под ноктите на въображаемите си, вкаменени от нечовешки студ пръсти… Този лед не се троши. Таз’ преграда не ще сломиш.

Наранявам.
Наранявам други жени.
Не е същото.

Ще бъде весела. Макар и горчива. Годината. Ще бъде тъжна, макар и смееща се през сълзи. Усмивката ще направи една, две, а може би цели три дължини. Докато накрая не отпусне тяло, върху размазаното в мътилка лицево небе. Отражение или действителност? Когато вълната те носи, разликата е едва доловима. И пак я гледаш. Как устните ти я изкушават, без да съзнава, че своите собствени никога не е вкусвала…

Мразят ме.
Мразят ме други жени.
Не е същото.

Как се пише празнота?

— Та аз не съм нищо особено…
— Много добре знам, че не си нищо особено… що си мислиш, че търся нещо особено?

Малко неща са несъвършено същи без твоето присъствие. Изкушавани от устните на твоето отсъствие. Иначе… как си?

——

На Нея

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Omnia @ January 12, 2012

Неуловим, оставяш следи, за които не можеш да плачеш.
Мъртвило, което яде от теб, за да е мъртво, прикрито от живота наоколо. А ти не си в него истински, защото не знаеш какво е… може би…

Извинявай, мислех на глас за асоциациите, които ми навя текста. За него - личен, тъжен и съжалителен, само дето аз не мога да съжалявам :) “Лиричният герой” тия всичките жени освен да ги кара да плачат за него, да ги наранява, вкусва, ненапивайки се, да го мразят и сие от неприятната гама, прави ли нещо позитивно за тях? Или той иска всичко това негативно да изсипва само върху Нея, най-издръжливата? Бе интересни въпроси ти повдига текста :)

2. доставка на хранителни стоки @ January 15, 2012

Интересен стил на писане имаш, на мен ми звучи малко сюреалистично!

3. Dyankov @ January 16, 2012

интересно :) +1

4. Val @ January 17, 2012

А тук е още по-интересно :)
Елфа при Денис (и Приятели)

5. legrandelf @ January 18, 2012

:))) Беше ли?

« Световъртежите не са спирки Ти и твоята топлина »