Световъртежите не са спирки

« публикувано на 06-01-2012 @ 12:11 pm »

vertig-о-графия: PicFor.me
слушайки: какво ли не… но предимно Andy

Изморих се. Заболя ме кръстът. Хората казват: “Имаш много да теглиш в тоя живот” и въобще не осъзнават колко са философски отворени. Не знаят що за проклятие пророкуват!

Заболя ме. Гърбът. Да те чакам. Girl, you’ll be a woman soon! A woman with a difference… Difference to hurt me…

Джони Кеш изкрещява болезнено, със сухата храчка, която притаява в гърдите си!

— Спинкаш ли?
— Не.
— А какво правиш?
— Прибирам се. А ти? — окей… защо ме пита, при положение, че ще избяга.
— Не се прибирай… Къде си?
— Близо съм до нас. (има предвид нейното вкъщи) Ти пак ли в бара?
— Не, близо до теб съм…

(слабичко… промълви тишината)

~ 9 минути по-късно

— Прибрах се вече… — тя… затръшна… вратата… пред лицето ми!

Какво беше това? Ритник в задника? Че аз не разполагам с такъв. Психологическо надмощие? Няма такова — аз съм…

… слаб!

“Не си!” — вътрешният глас се изрепчи и скъса около две гласови струни и половина.

С пияни въздишки очаквам полунощта. Но няма да танцувам на лунна светлина. Още по-малко с Дявола.

За сметка на това (без да си плащам емоционалната такава), виждам, че колебливостта ти се измерва в минути…

“How long does it last,
can love be measured by the hours in a day…”

Тая песен направи салто-мортале в главата ми и апокрифно изнасили мисълта в душата ми…

Не биваше да чакаш всичките тези 14 минути (не, не ги броя… телефонът ми е безмълвният свидетел и дългоопашатият палач!), за да направиш каквото трябва!

Трябва е ужасна дума…
… но защо не удари спирачки?

И не натисна газта в към единствената дестинация, която те интересува?

Tender Boulevard, “Emotion in Motion” Hotel… (An) Angel’s Room…

——

На Нея

Изпито на 05.01.2012 г.