Тялото, в което живея

« публикувано на 01-01-2012 @ 7:41 pm »

moan-о-графия: Tumblr.
слушайки: Texas - Summer Son

Не посрещнах началото на тая нова година в тоалетната, но голяма част от следващите 365 дни ще ги прекарам в канавката. Това не е точно обещание, заръка или самоцелна клетва. И аз не знам какво е. Като много други неща. Обаче усещам… усещам, че (ще) е така.

Сънувах. Че даже и си спомням. Имаше много момичета, непознати, не можех да видя лицата им, въпреки, че се целувах с всяка една от тях. Но устните… устните им бяха чужди.

Бяха твоите, това позна(ва)х…

Сега се чувствам като ръждив варел. Изпразнен. Но не еякулативно, а душевно. Нормално. Това не е ли катарзис? Може и катехизис да е, не съм експерт. Питаш и си отговаряш. Философията на самозадоволителната емоционалност. А лириката? Лириката къде остава. Тя остава най-отзад, навряна.

— Бесен ли си?
— Вече не.

— С кого говориш?
— Предимно сам на себе си. Но ми е… неприятно, чест(н)о. Да. Неприятно е и не знам (това се повтаря)… не знам защо те слушам. Защо и себе си слушам.

— А тялото какво общо има?
— То боли. По различно време, различни негови части простенват, а аз ги слушам.

— А аз преди малко слушах Koop.
— Island Blues, нали?

— Точно така… какво мислиш за песента?
— Винаги едно и също… “мим без грим”… и ето това в добавка: “To all (the) blue ones… You should drown in someone’s grey-eyed lake…”

— Май си тъжен. Липсва ми усмивката ти!
— Ти ми липсваш повече. Самото (ти) присъствие ме радва. Отваря очите ми повече, отколкото ти затваряш сърцето си. Не го прави…

— Спри.
— Не!

— Ще те нараня. Нищо добро не те чака. Забрави ме!
— Това в момента ме стяга повече. Гърлото… целия йегермайстер на света да изпия, няма да облекчи болката. Не слагай точка, докато моите многоточия все още те желаят.

— Не мога да си го позволя… да те допусна в мен…

(заспа в леглото си, а той в своето… но преди това остави бележка върху входната й врата)

Желая те с очите си.
С мислите, често (о)пиян(ен)и от теб…
Желая те с клепачите си,
съновно измъчени от безсънието по теб…

Желая те с ръцете си,
пръстите им, докосвали се някога до теб…
Желая те с устните си,
дръзнали да разбудят страховете ми във теб…

Желая те със сърцето си,
точно сега, когато няма(ш) никого до теб…

——

На Нея

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Виктория @ January 2, 2012

Дай мейла на тази мома да й напиша една препоръка за твоя милост, че ме трогна много с този текст.
Честита нова година, Елфе! От фенове и нови книги да се не отървеш!

2. silvia tencheva @ January 2, 2012

За много години Марти! По-хубава и по-щастлива година ти желая!
Иначе поста както винаги много ми хареса, романтично е и истинско!

3. Наталка @ January 21, 2012

Не, каква мъдрост… :)) Интересен си ми. Гледах те при Денис. Шеки оплеска диалога както винаги. Хич не се депресирай от тези мацки от списания. И те не са твой тип. Човек трябва да си знае цената все пак. Не знам дали сексът е тази панацея, гледам, че доста експлоатираш темата, но дали носи просветление, не знам. Чудя се какво точно търсиш - секс или просветление, или просветление чрез секс… Има романтика в теб, ето и други го забелязват, чувствителен си, вътрешно нестабилен. Такива сме всички от тоя род, търсещи имам предвид, и аз също. Обаче какво от това. Знам, че не се нуждаеш от психоанализа, макар че каза, че пишеш за удоволствие, понеже нямаш пари за психоаналитик. При всички положения ти желая успех по начина, по който ти го разбираш, и да намериш онова, което търсиш.