Образи: “You Don’t Fool Me”

« публикувано на 24-12-2011 @ 11:28 am »

forget-о-графия: Tumblr.
слушайки: Queen - You Don’t Fool Me

Той (беш)е агент на настроенията.
Още по-лошо. Мрази думичката агент,
но Тя толкова добре му приляга.

Напива се, избърсва сълзите
(ако е проронил такива)
и след това си ляга.

Моментум иммортале! Търси решението в храната,
но открива още от проблемите си в главата.

Толкова много неудобни вкусове…

Създава илюзорни образи,
в които търси себе си или отхвърлени познати.
Но открива още от пораженията в душата.

Омръзва му да търси, започва да бяга.
Но краката му не го държат, защото психиката е слаба;
пада, става и пак продължава.

Т’ва последното укрепва баланса,
в който той не вярва. Увлича се и пак пада.
Харесва му. Да стои премръзнал.
По задник в локва, с досадно херувимче на(д) главата.

Приказва си сам, после се изправя,
разкрачва се и се изпикава.
Но той не е добитък, животно е,
но по-скоро звяр.

Влюбчив.

Пробужда се. Спомените отново нарушават съня му.
Затваря очи, но не става.
Никога не е ставало.
Затова опитва да забрави.

Превърта в перверзията си,
скача от тема на тема,
а след това се съблича.

Открива ярки рани върху кожата си,
покрива ги с длан,
трепери от топлината алкохолна,
която излиза от тялото му.

Но е твърде сух, за да се притесни.
Пие малко вода, но със затворена уста.
Поглежда се в огледалото, но със затворени очи.

Отново се обръща към раните, пита ги…
а те мълчат загадъчно.
Остава му да се разпознае в тях, сам —
със затворено сърце.

Има музикални рефрени, които няма как да си спомни…
но за сметка на това… помни много други неща,
които няма как да забрави. Точка.

Намира утеха в математическото излъчване,
с което синусоидата правдива бди над живота му.
Кара й се от време на време,
а миг по-късно й се извинява. Защото…

Мрази да е прав. Мрази и да мрази.
Но най-много от всичко мрази…

… да обича!

——

На Нея