Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Адриан Лазаровски и “Завладей българките”

« публикувано на 04-12-2011 @ 1:21 pm »


дизайн на корицата: Радослав Донев
ограничен достъп до ресурса: “Завладей българките”

През октомври си позволих да ви споделя впечатленията си около романа на Адриан “Завладей българите!”. Ако сте пропуснали - ВЕДНАГА ДА СИ НАВАКСАТЕ! Така.

Бях прилично еуфоричен предвид факта, че завладяването щеше да продължи. Подходът на иноземните конквистадори щеше да се промени, но пък действащите лица щяха да се доразвият в изложението на втората книга. Поне тези, които оцеляха; физически и най-вече психически.

С огромни очаквания и интерес присъствах на великолепното представяне, което Адриан изнесе на плещите си, под напора на своите множествено-оргазмени фенки (и квалитетно-превъзбудени фенове, разбира се).

Със сигурност е яко да раздвижиш въображението си, четейки дадена книга, но един текст, написан… си остава написан. Ала когато бъде изигран, нормално е веднага след това мнението ти за образите, които срещаш из страниците, да придобият по-физическо присъствие в главата ти. От което по-страхотно нещо няма. Именно заради това, представянето на Адриан не беше просто поредната сбирка на книжно ориентирани люде (и/или приятели), а галантна заигравка и омаж спрямо феновете (както на с[т]илно написаните романи, така и конкретно на “Завладей българите!”).

За самата книга.

По-красива от предишната (защото погледът ти се спира директно на ( . )( . ) ци2 и всякаквите други елементи, които буквално изпълват корицата). По-дебела от предишната (защото каквото и да си говорим, в интелектуален свят, като този на модерна България, не само качеството има значение, но и количеството).

Освен 44-те глави, романът притежава един безбожно як пролог, в който ненаситните за вербално приключение читатели се запознават с манипулативната магия и минискюлната интелигентност на руските кукловоди. В самия й край пък се намира приложението (Невероятно, но факт!), което служи както с образователна, така и с финализиращо хумористична цел.

“Завладей българите!” приключи с огромен, но отворен финал. Наистина ми липсваше търпението да започна втората книга, тъй като се привързах към тези особено реални гротески - героите.

“Завладей българките” продължава в същия стил, но както вече споменах - почтено вдига летвата и те разсмива ако не на всяка, то със сигурност през една страница. Вкарва нови герои, което си е някак задължително, а с до болка познатите ни - не спира да се подпичква, въвличайки ги в нови и нови “опасни” приключения.

Хумор. Сатира. Фантастика. Реализъм. Трилър.

Това са петте думи, с които (мисля, че не само аз) маркирам “Завладей българките”. Думи, но критерии. И под всеки от тях се подписвам с висока оценка. Горещо препоръчвам и ще си позволя за финал да ви ръчна към Коледния панаир на книгата в НДК, който ще се състои от 6 до 11 декември. Там, на щанд 14 (издателство “СофтПрес”), може да се срещнете както с мъжествената осанка на автора, така и с деликатността на неговата (нова) рожба - романът-продължение “Завладей българките”.

Приятно четене и… помнете! Завладяването няма да спре, докато извънземните не задоволят покорителските си нужди. Или ако някой не им взриви летящата чиния. Кацналата в “Дружба”. Нали помните?!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

Статията е заключена, не може да коментираш!

« Някога… колкото никога Солта в живота »