Бутилка транквилантов заряд за неебливите

« публикувано на 05-11-2011 @ 2:42 am »

suck-but-swallow-o-графия: Tumblr

Тя тази вечер, само в романите на големите романтици можеше да се срещне. Уви, всички те бяха мъртви. До един. Не, че имаше нужда от последното уточнение. Все още никой не се бе върнал от Отвъдното, така популярното на Запад “Ze Beyond”, за да разкаже как е там. Но философи - много, а философии - още повече.

Та вечерта беше от обикновените, малко романтични, малко прозаични, като цяло - скука и един карт бланш за качествен мастурбационен поток. Но тъй като на това вече бяхме свикнали, съвзехме се и погледнахме небето. О, то пъстрееше в своята сивота. Повтаряш се! Знам! И ти се. Ах! Как познаваше своя шизофреничен дисбаланс, копелето. И не му пречеше да живее. Щото беше открит. Най-вече пред себе си!

Но връх Нова Година беше доста далеч. Поставяше си досадни резолюшъни, току виж ги бе изпълнил. Или не би ги. Бегбеде! Гербер, симютениъс косинус! Косматус!

Математиката му вървеше, когато не правеше секс. А сега особено не го правеше. Тя е сложна неговата, но не говореше много за това. Обичаше да пърха с живец, кактусна независимост и натрапчив рогонозен инстинкт!

— Извинявай, бих желал да правим секс! - започна неуверено той.
— Моля?!
— Не, аз съм окей и без любезностите. Просто искам секс.
— Ти идиот ли си?
— Не знам. Все на интелигентни попадам и ми е трудно да разбера. Прост ли съм, или просто прост. Като механизъм, обаче…
— Абе, я си еби майката.
— Но!

Тя си тръгна. Той продължи да злорадства с поглед. Недоумяващо. Почти докарваше онази визия на изнасилено-ограбен, в центъра на столицата, но деликатно поощрен, заради мнимата си прилика с Бой Джордж. Не споделяше същите музикални, нито пък сексуални, възгледи с преди малко упоменатия. Но за сметка на това беше хардкор (доколкото това бе възможно) фен на “Сизър Систърс”!

— Здрасти! Искаш ли да правим секс?
— Какво?
— Коитус!
— А?
— Ебане?
— Тъпанар смотан! - последната му зашлеви шамар и пренебрежително обърна гръб на странника.

Беше му доста трудно. Словесен гений, а физически - Квазимодо. Кривите пишки не винаги даваха качествен резултат. Обикновено - некачествен резонанс. А когато честотите не съвпадат, никакви тротили под мостовете не достигаха възпламенителната граница. А това бе пагубно. Много, много пагубно.

— Ох.
— К’во охкаш бе, капут?
— Ама.
— К’во ама? Нали те виждам, навърташ се наоколо и си просиш секс.
— Не…
— К’во не! Я се еби!
— Ама…

Не му остави много за размисъл. Той не, че си търсеше, но когато подобна емоционална буря се стоварваше върху главата му, преживя(ва)нето се оказваше най-трудната задача за иначе будния му разсъдък!

Остана сам на масата. И честно казано вече не му се занимаваше. Имаше два цирея на врата, а в гърлото си - три хапа ефизол. Видимо отчаян, невидимо - разочарован. На емоционално ниво. Тежко преглъщаше тези “загуби”, но пък беше реалист. Щом шундата не се отваря(ше), навярно пичката й лелина не желаеше бели(чки) натрапници.

Всичките тези мисли бяха строго провокирани, а и парафирани, с мръсната мисъл на подсъзнанието му. Да, всичко беше сексуално. И да, всичко се въртеше около секса. Поне в неговия свят. А той бе малък! По-малък от този на “Малкият принц” - шибаното лисиче копеле, с шибано-хремавата роза… на шибано малката планетка-меласа. Захар, захар, а дори не се пушеше. Колко пък да беше захар, като най ми било… тиренце, копеленце. Тиренце! Хърмаяни-сплав! Чугунена отливка на пениса. И той заспа!

— Събуди се, бе! Няма ли да ме ебеш?

Какъв катарзис? Отново бе забърсал най-грозната в бара. Спеше до нея… мечтаейки си да бъде мъртъв. Или поне мършав. Няма угодия. Срамът не се изтриваше с една вагинална промивка. Същото важеше и за пенисоидалното дефрагментиране.

“Cheers!” - каза си той и се завъртя с гъз към нея.