Адриан Лазаровски и “Завладей българите!”

« публикувано на 30-10-2011 @ 5:55 pm »

художник на корицата: Рашел Гийе
официална фен страница на: “Завладей българите!”

Читателското възраждане, изчукващо портите на Глейда, вече е факт. А с него и поредната книга, която намира място в ръцете ми, подлага очите ми на приятен тормоз, разклаща позадрямалите ми мозъчни клетки и оставя чуден послевкус, единствено сравним с въздесъщото еякулативно пришествие. ОК, стига толкова сексуални препратки. Нека пристъпим директно към престъпния акт:

Преди няколко седмици (точна дата 8 октомври 2011 г.), в град София, се срещнах (съвсем случайно, на книжарска сбирка и разпивка) с Адриан Лазаровски. Един от рецензентите ми, смея да заявя - мой приятел и автор на хумористичния трилър “Завладей българите!” - научно-фантастичен, проникновено-болезнен, идеалистично-вулгарен и потръпващо-разумен роман, разказващ немислимата история на група нехаотични в плановете си извънземни, потомци на велика (в чисто галактически мащаб) раса, кацнали в столичния квартал “Дружба” с едничката цел - да завладеят българското население!

Но сюжетната линия далеч не е толкова семпла, колкото я описах (макар и доста да се пообрах в предното изречение). Пришълците-конквистадори не са единствените (главни) герои в романа на Лазаровски (който, между другото, не е от македонски произход и не се опитва да преподава морал, етническо и изобщо социално поведение на когото и да било).

Основните съставки, умешани в безумните на пръв поглед планове на извънземните, са:

— наивинитетна хитрост;
— интелектуална охраненост;
— сексуална онеправданост;
— общочовешка алчност;
— симптоматична горделивост.

Последните три - изцяло отнасящи се за всички герои от български произход! А те са много. Нека ви представя една част от тях:

Литю Лайнера - екс-чудовището на родния поп фолк; Рачо Рапана и Ристю Респивакса - безскрупулни, безхаберни и безумно идиотски прототипи на родните ни, до болка познати (?!) мутри; Петър Друсев и Горгондзола - стандартът за успешна връзка, базирана върху чувствата, секса и взаимното уважение (доколкото това е възможно да се случи на територията на нереализираната Великобългария); Лалю Ламарината, Кецо Кацата и Цецо Цацата - по-лоялната версия на всяка една дясна ръка, която сте ползвали през жалкия си живот на честен и почтен гражданин.

Извънземните дори няма да ги споменавам! Но, за да не си навлека гнева на Поглъщащия звезди, ще направя изключение, разкривайки лидера на иноземците: Йогсодот Нйарлатхотепов (убеден съм, че докато е писал тази книга, Адриан е имал един хубав clipboard на разположение, откъдето е взимал вече измислените от него имена; или просто е луд за връзване и много добре владее скоростното писане на прецакани по време на кръщенето им всегалактически създания).

Накратко: България съществува такава, каквато я познаваме. Средностатистическият българин е спец в една от многото области, за които иначе теоретично знае много, поради което е високо оценяван и въпреки принципните му напъни, продължава да се мъчи под зловещо припичащото слънце - символ на (е)безизходицата. Живее в корумпирана страна, разделена безгласно и абсолютно неофициално на няколко парчета от същия брой мутр(афон)и. С мобифони. Всеки от тях опитва да прецака конкуренцията, като по пътя си гази мирно съществуващите и явно опитващи се да оцелеят свои сънародници. Чалгата е недостижим връх и символ на лукса и социалната завършеност, а мръсно изкараните пари - аналог на безсмъртието!

Но всичко това би било класифицирано като скучно четиво, ако тук някъде не се намесваха извънземните. Мда. Този път не идват с шут през входната врата, нито под формата на горящи храсти (нещо като небесен гръцки огън) изпод дверите господни. Напротив. Галантно, единопланово и с много подготовка, пришълците използват наличния контингент (българите), за да установят пълен контрол над всички земляни.

Но кой и колко се е объркал, в тези иначе изрядни планове, какви са куците ситуации в съществуването на всеки един от героите на романа и защо миксът между комунистическите пленуми, МВР, споменът за ръждивото полит-бюро, Х. П. Лъвкрафт, мутрите и еталонът на българските окабелители, е толкова прекрасен, задушаващо-хумористичен и успешен (на читателско ниво) - ще разберете ако прочетете “Завладей българите!”.

Забавлявах се през всичките 300 (триста) страници на това знаменателно родно четиво, като през цялото време се опитвах да владея несдържаността си подир предстоящото излизане на продължението! Точно така. “Завладей българките!” скоро ще бъде на книжния пазар, а аз мога само да се радвам, че по-късно попаднах на тази книга, за да не ми се налага да чакам прекалено дълго до появата на задължителното й продължение!

Успех на Адриан с бъдещата премиера, а на останалите - приятно завладяване!