Тези безсънни октомврийски нощи

« публикувано на 25-10-2011 @ 1:29 am »

soul-о-графия: Joseph Szymanski
слушайки: Placebo - Sleeping With Ghosts

Задължението те поглъща разхайтено, като отрезвителната сила на студения гранит. Или беше мрамор. Не исках да го запомням, но все още си го спомням. Пределно ясно. Отвъд предела. Дори, когато не е задължение, а човечност, героизмът не умира; само временно заспива. Защото, когато сърцето бие, будно, но не сломено, объркването е нормално. Поне привидно. Казват ми: “Не! Спри да бъдеш, ала…” и умират в поток от думи. Давят се безмълвно, докато душата… ах, душата крета!

От банята излизаше пара. Като, че някой се къпеше. Горещата вода обливаше настръхналото тяло. Тяло, на [не]познат(а). Или поне така ми се искаше да вярвам!

Времето навън бе приятно издайническо. Не твърде критично, но умело придирчиво. Разговаряше със спокоен, досадно похотлив [с]тон. На моменти жално, но неуместно хумористично. Спечелваше те, ах… как умееше да го прави. Това! Най-добре.

Но страхът бе другаде. Вкъщният уют балансираше нетърпеливата ситуация. Последната, твърде крехка, за да се извиси над останалите, макар и с нададен вой. Плачевен. Страхът се бе притаил в гушкавата идилия на двете човешки създания, споделящи тази мълчалива вечер. Октомври не бе месец за равносметки. Нито такъв на гняв, еротика, изневяра, праведност или грижовна плът, покрила, застилайки, другата - тъй любима.

Октомври спираше да бие. С часовникова точност. А с него - няколко стотин… хиляди.

Е.

Парата от банята отдавна се разсея. Но студеното й тяло остана будно, а до нея - мъртвешки, клатещ се в умора, усетил силата на безсилието си/й - любящ съпруг. Вперил поглед към изкривеното отражение. Същото, в онова огледало на спалнята семейна. Където много пъти припознавал е чудовището в себе си, ранявайки съвсем умишлено… умело, най-близкото до себе си, (себе)подобно. Чувство.

Но не бе изкупление за него.

Бе човечност.

И като модел на слабостта, характерна за човека, доказа ми, че може. Сподели с нощта, че време е. Когато тя издъхна. А последната, в отсъствието на думи, очите си разтвори. П(р)огледна и забрави…

——

Наскоро я сънувах…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Комитата @ October 25, 2011

През кой месец спиш бе, колега. Безсънни августовски, септемврийски, сега октомврийски нощи?! Да не те мъчи вампиризъм? ;-)

2. Дринов @ October 25, 2011

Една нощ през самотния октомври…
Ех, липсваше ми Елфче, заделих секунди свободно временце да почета и ето, вече се чувствам по добре. :)

3. gergana @ October 25, 2011

добре, че не всички нощи са тъй будни, за да имаш време да я сънуваш, а после да я рисуваш… докато нощта умре, а безчувствието прогледне…
:)

4. Ники Сайта @ October 27, 2011

Ако стоиш много пред компютъра само януари ще можеш да спиш.
Иначе най-добрите нощи са когато навън вали и гърми а ние сме на сухо и топло :)

5. legrandelf @ October 27, 2011

Nope, just Chuck Testa!