Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Минало с(ъ)вършено vs Passive Aggressive

« публикувано на 23-10-2011 @ 6:25 pm »


политик-о-графия: Facebook via Калоян Станев
слушайки: Placebo - Passive Aggressive

— Кажи ми, деде, за кои да гласувам?
Ееееех, ти до мен ли баш опря бе, младеж… до мен ли!
— Ми.
Няма ми. Няма!
— Кажи ми.
Да ти кажа, тя синята кръв не ще да се пръкне от нищото. И ‘се така замечтано ще си блейкаш. Виждам те, виждам. Ама и тях ги виждам. Затова си проклинам късмета, че реши да ме питаш. В тоз’ момент, по тая тема. Ама чадо си ми, да те връщам - няма.

— Така е, деде. Така е. Затуй те питам. Мъдрост да почерпя.
Е, тя тая мъдрост… от такива глупости се е събрала. Та и на теб си ти трябва малко захранка.
— Че аз ям бе, деде.
Не за корема, момче. Не за корема. За главата.
— И нея я храня, деде. И нея.
Стига сме си говорили като в анекдот, момко! Ще ти дам аз на теб три мотики, да попръжваш по дирята на дядо Поп. И трите му, и трите.
— Деде, пак ми бягаш. За кои да гласувам?!
Я да те питам.
— Питай!
Питам те, не ме прекъсвай. Кажи ми, пикалото някога изневерявало ли ти е?
— Не.
А така. А пикаеш ли с него?
— Да.
Добре, значи е функционално.
— Така е.
Ама и ебеш, предполагам. Здраво момче порасна. Булките уж се пазят, ама все към твоя ъгъл бягат, нали?
— И това е вярно, деде.
Добре, значи е двойно функционално.
— Такава му е задачата. Ръцете пишат, теглят, месят. Краката ходят, носят, прескачат. Което за каквото си е направено!
Правилно го мислиш, младеж. А си седнал тука да ме разпитваш глупости.
— Не те разбирам, деде.
Щото не искаш, зат’ва. Като го видиш, че тоя клатикурко стои там и ни пикае, ни поебва, направо го скопяваш.
— Деде, ама те поебват.
Не! Отзад е друго. А те това да правят - могат най-добре. И щом функционално не те засища, гасиш тока.
— Тогава - нямам избор.
Нали? А те заблуждават, че имаш. От торбата с путките, ‘се на хуя ще се намърдаш.
— Ми.
Няма ми. Няма!

——

Урната (му) пълна с глупости, а главата - с още повече. Уринира му се, а все за дядо си мисли: “Да беше жив, деде, да беше!”

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Nostromo @ October 23, 2011

Тоя най-вдясно тъкмо е набрал първия си милиард зад граница, а другите комсомолци се хилят, като ученички, защото всеки момент ще научат как се цоцат народни парички. Хората развалят политиката, а не обратното. Това е шибаната истина.

2. legrandelf @ October 24, 2011

Но политиката е измислена от хората. За други хора ;) По този начин първите, пионерите, контролират вторите - явно подчинените ;))

3. the heart of the fire @ October 24, 2011

Все пак на хората им харесва да ги управлява някой друг. Могат да недоволстват, но в крайна сметка - им харесва. Да те управлява някой друг е вид отказ от свободата. Да си свободен е твърде голяма отговорност. Прехвърляйки отговорността и поставяйки се в позицията на зависим човек оправдава провалите си и страха да прави избори, да взема решения ;)
А как може да пишеш така отвратително яко :P

« Рак на цинизма Тези безсънни октомврийски нощи »