Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Рак на цинизма
« публикувано на 18-10-2011 @ 10:32 am »
фотография: Васил Германов
Всеки ден някой, някъде страда от нещо. Всеки ден друг някой, на някое друго някъде умира от друго нещо. И ако уводното пелтечене ви се струва твърде арогантно, то парният чук на реалността е съвсем (не)закономерната гледна точка, теглилка ако щете, която независимо от вашите предпочитания, маркира с „Да“ или „Не“ всеки един от присъстващите в житейския списък на… световната популация.
Всеки ден някой, някъде съзнателно обработва нечий апел по някаква социална тема. Колкото по-тежка е тя, толкова по-сериозно е и очакването. Или очакваната сериозност, като чиста проба подход.
Обективно, фактите казват следното:
— ако е лично – бива поставено на първо място;
— ако е лично (косвено) – би могло да има тежест, но по-добре да не си отваряме устата, ако не сме го преживели;
— ако нямаме нищо общо и си правим чиста проба логореен ураган – па’и се, преди да съм се размирисал.
Да, но!
Моралът е далеч по-несвързано (с темата) понятие. Уви, често бъркано с основния критерий, при отсъждането за правдивост на дадено (групово) мероприятие или самосиндикално деяние, а именно – правилното и смислено отправено послание.
Всяка година се отбелязват различни дни. Празници, пълници, съдбовни исторически моменти, омаж и какво ли още не. Идеята на всеки един от тях е една и съща: „Memento mori”. Просто факторите са различни.
И когато болезнената тема, сериозността и нуждата от морал попаднат в едно уравнение с някой от типовете „магични“ дати, нищо неподозиращите хорски усти надават вой. Нормално е: ако слънцето свети по-силно – наказание от Боговете; ако пък съвсем го няма, даже чернее – наказание от Боговете. Интересно… как бихме могли да им угодим на тези богове?!
Не можем.
Но пък бихме могли да проявим характер и най-важното, да не убиваме човешкото в нас, като залагаме на най-смъртоносното оръжие (в психологически аспект) – безразличието.
Звучи като предизборен лозунг, нали? Всеки момент очаквате да ви забаламосам, а основната цел ще си остане някъде там, в мъглата. Само, че предпочитам историята, в суров вариант:
Бях любезно поканен да участвам в (нестандартна) кампания срещу рака на гърдата. Любезно приех. В какво се изразяваше бодливата аморалност, наричана още нестандартност?
Мъже (някои от тях непопулярни, други малко повече, отколкото ви се иска), носещи сутиени. Носещи, в рамките на един черно-бял кадър. Привидно симпатизиращи, за да пасват на слогана „Аз съм с теб!“.
Първа асоциация: стои забавно, а не трябва. Второ: това е сериозно, а някой се подпичква. Трето: кой реши (от името на праведния народ) да избере точно този, онзи и третия от дясно на ляво, между последните двама?
Сериозно ли?
Най-лесният отговор: времето. Реалният такъв: времето.
Вместо един на друг да си вадим очите с клечки за зъби, спокойно може да обърнем внимание на кампанията, или просто да я подминем. Не е първата, няма и да е последната. Повдигнатият въпрос: „Защо точно така?“ има много простичък отговор: „Защото колкото повече лицемерието говори вместо нас, толкова по-симпатизиращи ще бъдем в лъжите си“.
Не, тук не се плаща. Тук се мисли. Със сърцето. Или каквото е останало от него. Нямаме нужда от всички, имаме нужда от няколко.
Наричаме го провокация, наричаме го разпределена отговорност. Според истината и личната увереност в персоналната такава, нещата винаги са правилни. И в едната, и в другата посока.
А това, че ми отива сутиен на точки, може само да ме радва. Честно казано, всичко ми отива!
Възрастта и сериозните теми също нямат значение. Честно казано, не знам кои са по-наивни. Създаващите, с вярата, че променяме нещо, възприемащите, с вярата, че биват вземани за мезе или човешката глупост/завист?
Апломбът, който пазех за финал: Няма чувствителни теми. Има социални теми, приети с добродушие, сърце и надежда. За останалото важи цитатът на Калин Терзийски – Кайо (също участник в кампанията):
„Хората са натрупали прекалено много вина, прекалено много правила, които ги карат да се срамуват от истината. [...] Ако на човек единствената му цел е да оцелява, то той наистина само ще оцелява.“
Личният ми мотив ли? Онзи, безсрамният без срам? Обожавам женските гърди. Ненавиждам рака.
——
Текстът е публикуван като Право на отговор в Webcafe.bg
Може да посетите официалната страница на кампанията във Фейсбук
« Заедно: “Аз съм с теб!” | Минало с(ъ)вършено vs Passive Aggressive » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Браво, Елф!