Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Телефункен: “Седем часа разлика”
« публикувано на 22-09-2011 @ 10:26 pm »
фотография: Фейсбук страницата на сериала
на вашето внимание: Нещо като трейлър/тийзър
Спомените покрай новия телевизионен сериал (на ергономичната телевизия bTV) датират отпреди няколко месеца. Или нямаше достатъчно шум около него, или аз съм оглушал. Не, че имам нужда от натрапчиво злобна рекламна кампания, но все пак… Първи епизод излезе, гледах го и… колко доволен съм останал, може да разберете от следващите няколко (десетки) реда. Предупреждение за алергичните към спойлъри - може и да има такива.
“Седем часа разлика” звучи добре. Интригуващо даже. Но поради неефективните тийзъри, трейлъри и въобще липсата на качествена видео реклама (все пак говорим за “филмово изкуство”), нямаше много за виждане и очакване. Показват двама-трима актьори, които може би познаваме, а може би не, и останалото бива оставено на произвола на съдбата.
Окей. Но!
За да възбудиш малко или много интереса на зрителя, би следвало да загатнеш какво ще му представиш: драма, комедия, екшън, кримка, бълвоч, кулинарни рецепти, реклами на инвеститорите. Въобще - нещо! Вместо това получаваме малко тупаник, взривове, ядосани погледи и… тежкия глас на the bTV preview guy. Ху’у. Но не съвсем.
Резонът да гледам “Седем часа разлика” бе един единствен - изгради си мнение, пък после плюй. Ако ще плюеш.
Вероятна история: комплекс(ира)ни герои с много тъмно минало; отношения родители-деца, деца-деца; оцеляване във видимо недружелюбен и лишен от спортсменство свят, изпълнен с корупция и яки типове, които те гърбят, ако не си плащаш сивите кредити; честност; доблест; липса на честност и доблест; интриги и бла-бла-бла.
Ми няма проблеми, стига да изградите качествени образи. А знаете това колко е важно… не само за мен!
Актьори — герои
Ваня Цветкова е в главната роля на безмилостната Таня Стоева. Запомнете това име, защото ще ви бъде трудно, докато гледате първи епизод. Почти не я споменават. Свършиха ми пръстите, затова спрях да броя, но залагам на едно… 30 пъти? Илюзията около целия хайп е в това, че вероятно създателите на сериала искат да изградят някакъв мощен герой, подобен на Кайзер Созе. Но… трябва ли да ви казвам на колко светлинни години е цялото това напъване? Както и да е… Таня Стоева откровено си пада по балкански октопод на грил, не се притеснява, че може някой да й строши краката и в същото време е самотна майка, която без проблеми отглежда красивата си щерка. Последната е ученичка и единствените й проблеми са… гаджетата. Добре, Сартр също.
Малин Кръстев е неудачник. Но не от онези, с които непрекъснато бършат пода, а от другия тип - зависимите към един или друг порок, в ареала на който не съумяват да постигнат успех. Поради тази причина - задлъжняват и правят феноменално глупави и предимно неморални постъпки. Или просто отнасят мариз. Забавното в случая е (освен английския му), че някои хора смятат неговото изпълнение за… ролята на живота му. Олрайт!
Симеон Лютаков е провинциалният прокурор Иван Иванов, спуснат с лебедка в горещата зона на най-големите шамари, раздаващи ред, законност и справедливост на територията на България. Има нещо (с)мътно в очите му и това не е споменът за бурната алкохолна (и вече минала) вечер. Нещо го мъчи, нещо крие и определено не е случаен. Натъртва се на произхода и незначителността му, но смятам, че там се крие нещо по-дълбоко. Може би е нинджа или бивш командос? Нещо като Мел Гибсън ала “Смъртоносно оръжие” - отличен стрелец, лична драма, отмъстително-замечтан поглед. Но не диво ченге, а изтъкан от честност и почтеност прокурор в костюм. Абе луда работа!
Калин Сърменов играе ролята на българската мутра с най-големите топки и най-малките принципи. Милото - безбожен прякор, но какво да се прави. Михаил Михайлов (съвпаденията тук са очеизбождащи) не мачка с парния чук, а те убива с усмивка. Макар към момента на сметката му да се броят “само” едни строшени крака. Или поне заявката за такива. Междувременно, Милото си угажда кулинарно, лежал е в един интернат с Таня Стоева (да бе, същата персона на закона) и обожава да унижава първородния си, при това единствен, син. Особено на обществени места. Повече прилича на клоун, но неприлично далеч от успехите на Жокера.
Евелина Борисова е яката журналистка, която не обича да спестява истината, дори и киселината да не й е любимото занимание в края на работния ден. Преди всичко е и майка, чийто син не удържа порива на своите хормони и се закача с дъщерята на Таня Стоева. Ох, пак ли тази? Баща й е бившо менгеме от времето на комунистическия режим, а съпругът й (в ролята - Николай Станчев) е този, който в следващите серии вероятно ще (продължи да ни) напомня за проблемите на прехода и… защо въздишането в тежки моменти, при близък кадър на камерата, е толкова важно за придаването на дълбока емоционалност и чувство за изтърпяното страдание на един герой!
Александра Раева е певица. И в живота, и в сериала. Чудо голямо. Но, героинята й Нина Роси, освен, че ми звучи като Соня Васи, има нещастието да е интимно свързана с Боян (героят на Малин Кръстев). Що бе, Малин е як? Щото сценарият е такъв, спокойно! Изненадата за мен е, че всъщност Раева е поносима и определено стои (а и говори) пред камерата доста по-добре от Миленита. Не знам откъде дойде това лудо “кино” промо на всичкия певчески талант в България, но това е положението.
Тодор Дърлянов (Тео - синът на журналистката), Боряна Братоева (Мая - ДНК-то на Таня Стоева) и Тони Минасян (Роки - син на Милото и бивше гадже [ебати триъгълника] на Мая) формират младежкия колектив в сериала. От тях най-симпатичен като присъствие е предимно мълчаливият Роки, щото от баща му думата не се взима лесно, който при добро стечение на обстоятелствата… може и да сътвори нещо интригуващо. Има още няколко персонажа, но те са толкова жалки (към момента), че не си струва да им отделям и буква повече.
Юрий Ангелов влиза в образа на сакат руснак, явен мафиот, който има да си прибира студентския заем, барабар с лихвите, от Боян. Сумата е огромна. Цели 50 хиляди долара. За толкова пари си струва човек на крака да отиде, за да е сигурен в уреждането на сметките. Въобще, руските босове на подземния, но инвалидно проходим свят,
вече не са това, което бяха. Героят му се казва Женя Распутин. Е, признавам си, откъм имена са ги докарали нещата. Няма какво да се желае повече. Женя е куул особено, когато си шпреха на диктофончето. Прилича ми на руската версия на Кайл МакЛоклън в “Туин Пийкс”: “Даян, заклевам се, просто исках да мина ПРЕЗ това шибано гранично село, обаче дъскорезницата и мъртвата Лора Палмър (в случая, ходещата на уроци по пеене Нина Роси) ме заглушиха и заслепиха, затова останах”.
Доста играещи, малко оставили положително впечатление. Някои от тях се потапят комфортно в ролята си, докато други не знаят къде се намират, давейки се в собственото си бездарие. Но това се шлайфа. Я от режисьор, я от поправителен в НАТФИЗ. Желание да има. Един Лютаков и една Цветкова пролет не правят, камо ли сериал…
Визия, звук, стил
Далеч е от най-доброто, което сме виждали, както от родните творби, така и в световен мащаб. Особено второто. Тъпо е все още да се залага на оправдания като: “За български е окей”, “С тия пари - толкова” и т.н. Операторското око въобще не кефи, според мен човекът с камерата е циклоп. Стилистиката липсва, нямаше нито един запомнящ се кадър, още по-малко сцена. Музиката - слабо звено. Прилича на мелодраматичен флашбек-фарс към Гулденбургови (или иначе казано, ако добавим бира, получаваме българската версия - Дудекови и Бабекови). Монтажът също не е впечатляващ. Нещата са на средно ниво. Коментар от рода на: “Миии… даааа, бива” е напълно закономерен. Всички споменати елементи са изпълнени в пъти по-добре от конкурентния “Под прикритие”! Както и от “Стъклен дом”, който също е отроче на bTV и не издиша по тези параметри (или поне е по-малко дразнещ).
WTF?! моменти
Такива има много. Но като заговорих за дървения многомилионен коптор на Митко, Камен и Боряна (или който там остана с акции), държа да отбележа, че екипът е решил да направи “закачка” с другия сериал на телевизията. Моловете и Касабови присъстват в контекста на професионалните занимания на Таня Стоева. Вероятно накрая продуцентите ще направят един мощен мърдж, подобен на този, който всички фенове на “Marvel Comics” (и “Отмъстителите”) очакват по кината… “Седем часа в Мола”, “Крехка, почти стъклена разлика” или “Как да построим успешно функциониращ мол за седем часа, докато акциите на земята на стоковия пазар в САЩ не са поскъпнали”? Но това последното е все още работно заглавие и най-вероятно няма да го одобрят, затова - игнорирайте го.
Появата на Зуека е друг пример за недоразумение, на което бих искал да акцентирам. За ваше удоволствие - няма да ви разказвам какво се случва - просто гледайте!
Определянето на жанра, както споменах и в началото на този научен труд, е… трудна задача. Не е крими, екшън, драма или комедия, а чисто и просто (особено второто) facepalm.
Каква е целта на тоя сериал - да покаже как се движи в момента България и как я възприемат (едва оправящите се - все с проблеми или типично по български) емигриралите в САЩ наши сънародници, прогонени от церберската ДС татковина или амбицирани в търсенето на по-добър живот? Или просто, за да има причина за малко outdoor снимки и ваканцийки в Нов Йорк? Не знам. Ясно е, че всички герои са навързани и всеки е или срал в гащите на другия, или поне му е плюл в устата. За фетишите им обаче, ще научим в следващите епизоди на “Седем часа разлика”. Силно се надявам!
Отговорни лица, в писателски аспект
Главни сценаристи: Милена Фучеджиева и Любен Дилов-Син; сценаристи: Димитър Христов и Николай Йорданов.
Браво! Обаче може още много. Много. Абе много може още! Т’ва определено не е най-силното, което Дилов-Син може да ни покаже, въпреки, че в последните години не се радва на особена радост от оценяващите творчеството му. Хубаво е, че мечтите на хората се сбъдват, но след “Седем часа разлика”, ще трябва още да (си) помечтаем. Самата Милена (в коментарите под поста й) съветва един недоволен от първата серия зрител:
поупорствай, може да ти стане по-интересно по-нататък. темите с които се занимаваме са големи и е трудно да се правят заключения от един епизод
При наличието на цели 99 минути екранно време (без реклами), макар и във формата на сериал, могат да се разкажат много неща. Че и образи да запомниш (а към момента в главата ми е само ТАНЯ СТОЕВА… или беше Chuck Testa?!), да свършиш душевно поне два пъти, доказвайки, че множественият оргазъм е силно надценен! Но… поне на това се научих - да се примирявам с “но”-тата.
За финал - малко забавление покрай стотиците полудели фенове и тяхното развихряне във фейсбук страницата на телевизионната магия “Седем часа разлика”:
— “Bravo na Lubaka, izmislil e zverskiq siujet pak!”
— “aha, qko film4e..daje ve4e se vijda 4e teo&ema 6e budat ne6to kato romeo&juliet; haresva mi”
— “искам ако има кастинг за хора да участвам!!!”
— “seriala e super.kraino vreme beshe da napravim neshto dobro,che mi umrazna ot turski seriali.vse pak sme balgari”
Коментарите оставям на Вас!
« Тези безсънни септемврийски нощи | Тези порочни септемврийски дъждове » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Хахаха, много ме забавли. Все пак е готино, че се правят такива неща, трябва да има ПРАВЕНЕ, не само плюене. Приятничко ревю.
“забавли” е яка дума :))
Разбира се, че трябва да има правене. Плюенето винаги е било по-лесно от създаването. Само по себе си, което и да е от двете, си е трудно начинание, но ако трябва да сравняваме кое се постига по-лесно, то критиката (хуленето) винаги е по-лесно ;))
Хубавото в случая е, че след такъв старт, напред има накъде да се развива, но пък ако цялата концепция вече е изградена да се движи по този модел, не мисля, че ще има значително подобрение ;) Аз все пак си чакам втори сезон на “Под прикритие” ;)
И още по темата - директно от блога на Милена ;)
Собственикът на „Механата” в NYC герой в нов BG сериал
Всъщност добрата новина за сериала са именно тези прототипи. Което ми напомня за култовите италиански полицейски филми от средата на 70-те. А те бяха белязани от скандали и спиране на прожекции от страна на реалните прототипи - все мастити мафиози, подкупни прокурори и съдии. Пак тогава, през 1971 г. този жанр взе Златната палма и чуждестранен Оскар с мегакултовата лента “Анкета на гражданина извън всяко подозрение”!
Време е все пак някой да изгледа този филм :)
Плюене ли, тук едва ли става въпрос за това, защото няма да ни стигне цялата плюнка на света. Стига бе хора. На българските сценаристи трябва да им вкарат поне малко елементарни частици в кутията на раменете, за да има какво да жужи там, на българските режисьори да им отнемат самочувствието и режисьорския стол, на операторите да им строшат камерите, на тонрежисьорите да им отпушат ушите и т.н. А най-добре е всите те да вземат да погледат чуждо кино, да се научат как не се прави, после да се учат как се праи и когато се откажат завинаги и окончателно от това, което праят, да им дадат диплом за завършен кратък курс по опознаване (история и теория) на филмовото изкуство. Не споменах актьорите, нали. Те, горките, са основно потърпевши, както и ние - разглезената от толкова много (добри) филми публика. Да се мъчиш да търсиш нещо хубаво в жалките полюции на българското кино е гавра със собственото ти достойнство. Това голямо нищо не заслужава изобщо да му се обръща внимание. Но виж… достатъчно е да чуеш коментар по този и подобни кошмари, за да си изградиш представа и за самия човек. Не че статиите им не говорят красноречиво…, но пък и не всеки пише (за пари), за да се излага. Има мръсни пари, мили млади хора, има дребни мръсни парички, които ви подхвърлят, които ви ограбват.
Нищото не се коментира, защото не ти дава база за това, но за да не си мислите, че не съм гледала филмчето и плюя неаргументирано, ще си позволя да попитам:
- Как накараха една актриса като Ваня Цветкова да играе толкова зле. Аз все пак я помня като по-млада преди 20-30 г. си беше звезда за времето. Образите и героините й още са в главата ми. Сега имам (не)удоволствието (налага ми се, така да се каже) да се срещам в реалния живот с персонажите, които трябва да пресъздаде. Ами… нищо общо. Защо? Защото сценаристът и режисьорът не са ги и помирисвали, защото са некадърни да изградат такъв образ, защото не са си патили директно от такъв съдия, защото не са яли лайната на такива или подобни тям. Или… се опитват да я издокарат такава, каквато злите езици са я създали, така че ония по форумите да са доволни, такава, каквато е в представите на масовия потребител - обикновения човек, който не смее и носа да си извади изпод юргана и като чуе за съдия и съдебна зала, зъбите му затракват като кастанети;
- За какъв ни навират в лицата тая скумрия Алекс Раева? След толкова “красиви” фотосесии някак не мога да възприема естествената й прелест, а тя май трябва да играе онази умопомрачителна крас(т)авица, която руският джигит кани на среща за 50,000 $ - пародия, ирония, сарказъм, печелите нашите искрени съжаления;
- Какви характери се опитват да създадат в семейството на журналистката… какво трябваше да ни внуши този безумен интериор в откровено червено с бели первазчета на жълтеникаво фоайе и сурово синя стая на синчето - семейство с луди!, слепи, безхарактерни, безидейни - какви културни и интелектуални способности на собствениците си трябва да демонстрира жилището на това семейство - или никой не е забелязал?!?
- Трябваше ли наистина да се снима филма в Ню Йорк като беше достатъчно само надписът да ни отвежда през океана - няма разлика нито във визията, нито по улиците нито в атмосферата на двата града.
И ако мислят тепърва да поправят нещата в движение в следващите епизоди… жалко, аз поне няма да му се насладя
:)
ПП: А, забравих, аплодисменти за играта на барманката в Ню Йоркския бар, изключително истинска, точна, естествена, без да преиграва или да издиша, без фалове… на фона на останалите… :( … :) тя е супер!
“на операторите да им строшат камерите, на тонрежисьорите да им отпушат ушите и т.н”
Ха, Ха, това много ми хареса. С камери на статив и прости хеликоптерни снимки нещата няма да се получат. Добрата камера наднича иззад ключалката, бинокъла, снайпера. В тичащата камера разположена на гърба на оператора е истината. Или монтирана на жироскоп, или на предна броня, багажник или странично огледало на автомобил. Разбира се това са все похвати използвани от вездесъщия гений на МАРИО БАВА.
мне, Вал, майсторството не е (само) в техниката, а в погледа на нещата, все пак това е изкуство и трябва да се погледне не през камерата, а през очите на хората, да се вникне в психологията на зрителя, какво той ще види, не от лентата и не с очите си, а от ситуацията, какво ще почувства, как тази сцена ще мине през него, какво ще остави, дирята ще се развие ли по-късно и как, не може да оставиш нещата да висят като конци от дрипа, все някога трябва да вържеш възела - всеки миг екранно време е ценен и трябва да е правилно и ясно решен, да не оставяш нелогични паузи, в които хората да се лутат и всеки да решава сам за себе си изхода на ситуацията - тези слаби места остават да зеят като ями а филмът заприличва на вмирисано швейцарско сирене с ей такива дупки
добрият оператор разказва историята от свое име, не я снима безпристрастно отстрани, той я е видял, оценил от най-характерната й гледна точка и представя сцената така убедително, че да си сигурен, да му вярваш, да тръгнеш с него и да продължиш. в един филм няма място за спор между зрител и творчески колектив. появи ли се такъв, значи филмът се е провалил. това не е дискусионно студио, нали.
;)
и нека Зеленгорова дотича и да обясни, какво накара един оператор да захвърли камерата и да стане актьор :)))
Абсолютно си права Гери. Всичко това, за което говориш, го има в един документален филм посветен на Стенли Кубрик - Stanley Kubrick - A Life In Pictures
Добре е да се види от всички български сценаристи, оператори и режисьори. Истински наръчник как се създават гениални филми :)
Голям фен съм на всичко българско и с кеф си купувам бг дискове, билети за бг филми (спонсорирам ги), обаче много рядко има добра бг продукция. “7 часа разлика” не е добър филм :( Нищо не ме привлича да го гледам, прилича на новините от BTV, престъпници, прокурори, адвокати, журналисти… Не знах, че Любен Дилов син е замесен, не си личи, обикновено е много духовит по един лек, незабелижим, но дълбок начин, а сега не го виждам в нито една реплика. За сега фаворит ми е “Стъклен дом” и на “Столичани в повече” снецирият е простичък, но на моменти ме разсмива.
И специално за Марти новия филм на Вал :)
Предпремиерно :)
We Are Here
Уау! ;)))
И даже го изгледах цялото, от първия път! :D
Саундтракът е много добър! ;))
Браво, Val!
абе, тая Таня Стоева да не се окаже спортен съдия… нещо футболен или по художествена гимнастика :) гледам, че вече трета/четвърта серия още не е стъпила в съда :( така ли се изгражда образ - добър или лош съдията се разпознава в своята зала, на заседание. Знаете ли колко дела има един български съдия на седмица, на година… ами един прокурор?!??? кой ще им даде така да се разхождат по градинките и по пейките…
… и като дотурим това, че са позволили на ученичка от ТВУ да следва право… ами да работи в съда… де да знам, няма ли поне един от творческия колектив вещ по детайлите, кандидатствал в университет или за редовна работа - там се изискват едни документи… особено по Татово време!
(тюх!)
Ахахахахаха… е много високи изисквания имаш ;))) Пък тая продукция едва ли има абмициите да ги покрива :D
Хареса ми сравнението със спортна съдийка и вярно, че още не сме я видяли в Съда… освен в първа серия, но тея коридори не се броят. Кой знае, може дори да не са в Съда ;)))
:)
Много скъпо е да се снима там, пък и терминологията навярно ще убегне на сценаристката ;))
Смятай, освен първите (2-3) серии, останалите ги пропуснах. Не е било умишлено, просто вътрешният ми глас казва: СТОЙ ДАЛЕЧ! ХАХАХАХА!
а, то е ясно, циркаджийска история, какво да очаква човек… аз лично чакам съседката да се появи в края на тоя сезон :) … ;) и да го закрие, надявам се, тя поне е истинска актриса, но като гледам, ще мина на варианта да ми почука по стената като дойде серията с нейното участие :)))))
Ами да. Някой да се беше сетил за И СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ :)
В него татко Ал непрекъснато киснеше в съда :)
Задължителен филм за класни киноманиаци :) За да видят как играе Лий Страсбърг :)
Най-вече ми приличат на актьори от шекспиров театър, които излизат с табелки на врата с надпис на героя… или на ентусиасти от българска възрожденска пиеска, където всеки излиза на сцената, казва си името на героя - напр. Таня Стоева-съдия, Иван Иванов-прокурорът или Мишо Михайлов, по прякор Милото-мафиот, след което се покланят и продължават да декламират репликите си… много театрално, много нафталинено-архаично, много Дон Кихотски шутовско и саркастично, а всъщност се взимат на сериозно :)
Личността на героя, уважаеми дами и господа (пенсионирани) циркаджийски играчи, се изгражда с всяка реплика, действие, мисъл, дреха, маниер, стил, начин на живот, среда, начин на общуване, приятели, семейство, Професия, къде и как я практикуваш, къде и как живееш, съпоставяне с тези качества на другите герои… Главният герой се отличава в цвят и стил, не само по това, че е единствената актриса във филма… :)
Ами какъв е този провинциален прокурор, който една дума не каза на какъвто и да е провинциален диалект? (или Мони от Руси ни знаи да говори на русински?!)
Вие знаете ли, че ако ще и да е назначен за главен прокурор, в момента щом стъпи в Прокуратурата, Съда и т.н. учреждания, всички от най-нисшия персонал чистачки, портиери и барманка в барчето, през въшливите секретарки с костУмчета “Долке и Гапана”, и така до колегите му, дето ще са му подчинени, ще му се подиграват, ще го одумват, ще си шушумушат зад гърба му, но така, че да ги чуе и т.н., защото имат тема, защото идва от село (а може това село и да е Пловдив, пр.), защото трябва да има нещо, заради което да го наречем Провинциален прокурор и защото такъв е манталитета на средата - да потъпче, да срине самочувствието и авторитета на всеки един…
защото всеки един администратор е един неуспял Президент
;)
(може филмът да е лош, да не ти харесва и да не го гледаш, но поне е тема за разговор относно невежеството на т.н. “специалисти-всичко мога” у нас)
ммммм свежа глътка въздух :)) Отдавна не бях чела нещо толкова … хубаво! Изключително приятно ми беше да го прочета! Не очаквам нещо, написано от този тандем, да бъде по мой вкус :), затова и няма изненада. Колкото - толкова :)