Хахаха, много ме забавли. Все пак е готино, че се правят такива неща, трябва да има ПРАВЕНЕ, не само плюене. Приятничко ревю.

“забавли” е яка дума :))

Разбира се, че трябва да има правене. Плюенето винаги е било по-лесно от създаването. Само по себе си, което и да е от двете, си е трудно начинание, но ако трябва да сравняваме кое се постига по-лесно, то критиката (хуленето) винаги е по-лесно ;))

Хубавото в случая е, че след такъв старт, напред има накъде да се развива, но пък ако цялата концепция вече е изградена да се движи по този модел, не мисля, че ще има значително подобрение ;) Аз все пак си чакам втори сезон на “Под прикритие” ;)

И още по темата - директно от блога на Милена ;)
Собственикът на „Механата” в NYC герой в нов BG сериал
Всъщност добрата новина за сериала са именно тези прототипи. Което ми напомня за култовите италиански полицейски филми от средата на 70-те. А те бяха белязани от скандали и спиране на прожекции от страна на реалните прототипи - все мастити мафиози, подкупни прокурори и съдии. Пак тогава, през 1971 г. този жанр взе Златната палма и чуждестранен Оскар с мегакултовата лента “Анкета на гражданина извън всяко подозрение”!

Време е все пак някой да изгледа този филм :)

Плюене ли, тук едва ли става въпрос за това, защото няма да ни стигне цялата плюнка на света. Стига бе хора. На българските сценаристи трябва да им вкарат поне малко елементарни частици в кутията на раменете, за да има какво да жужи там, на българските режисьори да им отнемат самочувствието и режисьорския стол, на операторите да им строшат камерите, на тонрежисьорите да им отпушат ушите и т.н. А най-добре е всите те да вземат да погледат чуждо кино, да се научат как не се прави, после да се учат как се праи и когато се откажат завинаги и окончателно от това, което праят, да им дадат диплом за завършен кратък курс по опознаване (история и теория) на филмовото изкуство. Не споменах актьорите, нали. Те, горките, са основно потърпевши, както и ние - разглезената от толкова много (добри) филми публика. Да се мъчиш да търсиш нещо хубаво в жалките полюции на българското кино е гавра със собственото ти достойнство. Това голямо нищо не заслужава изобщо да му се обръща внимание. Но виж… достатъчно е да чуеш коментар по този и подобни кошмари, за да си изградиш представа и за самия човек. Не че статиите им не говорят красноречиво…, но пък и не всеки пише (за пари), за да се излага. Има мръсни пари, мили млади хора, има дребни мръсни парички, които ви подхвърлят, които ви ограбват.

Нищото не се коментира, защото не ти дава база за това, но за да не си мислите, че не съм гледала филмчето и плюя неаргументирано, ще си позволя да попитам:
- Как накараха една актриса като Ваня Цветкова да играе толкова зле. Аз все пак я помня като по-млада преди 20-30 г. си беше звезда за времето. Образите и героините й още са в главата ми. Сега имам (не)удоволствието (налага ми се, така да се каже) да се срещам в реалния живот с персонажите, които трябва да пресъздаде. Ами… нищо общо. Защо? Защото сценаристът и режисьорът не са ги и помирисвали, защото са некадърни да изградат такъв образ, защото не са си патили директно от такъв съдия, защото не са яли лайната на такива или подобни тям. Или… се опитват да я издокарат такава, каквато злите езици са я създали, така че ония по форумите да са доволни, такава, каквато е в представите на масовия потребител - обикновения човек, който не смее и носа да си извади изпод юргана и като чуе за съдия и съдебна зала, зъбите му затракват като кастанети;
- За какъв ни навират в лицата тая скумрия Алекс Раева? След толкова “красиви” фотосесии някак не мога да възприема естествената й прелест, а тя май трябва да играе онази умопомрачителна крас(т)авица, която руският джигит кани на среща за 50,000 $ - пародия, ирония, сарказъм, печелите нашите искрени съжаления;
- Какви характери се опитват да създадат в семейството на журналистката… какво трябваше да ни внуши този безумен интериор в откровено червено с бели первазчета на жълтеникаво фоайе и сурово синя стая на синчето - семейство с луди!, слепи, безхарактерни, безидейни - какви културни и интелектуални способности на собствениците си трябва да демонстрира жилището на това семейство - или никой не е забелязал?!?
- Трябваше ли наистина да се снима филма в Ню Йорк като беше достатъчно само надписът да ни отвежда през океана - няма разлика нито във визията, нито по улиците нито в атмосферата на двата града.

И ако мислят тепърва да поправят нещата в движение в следващите епизоди… жалко, аз поне няма да му се насладя

:)

ПП: А, забравих, аплодисменти за играта на барманката в Ню Йоркския бар, изключително истинска, точна, естествена, без да преиграва или да издиша, без фалове… на фона на останалите… :( … :) тя е супер!

“на операторите да им строшат камерите, на тонрежисьорите да им отпушат ушите и т.н”
Ха, Ха, това много ми хареса. С камери на статив и прости хеликоптерни снимки нещата няма да се получат. Добрата камера наднича иззад ключалката, бинокъла, снайпера. В тичащата камера разположена на гърба на оператора е истината. Или монтирана на жироскоп, или на предна броня, багажник или странично огледало на автомобил. Разбира се това са все похвати използвани от вездесъщия гений на МАРИО БАВА.

мне, Вал, майсторството не е (само) в техниката, а в погледа на нещата, все пак това е изкуство и трябва да се погледне не през камерата, а през очите на хората, да се вникне в психологията на зрителя, какво той ще види, не от лентата и не с очите си, а от ситуацията, какво ще почувства, как тази сцена ще мине през него, какво ще остави, дирята ще се развие ли по-късно и как, не може да оставиш нещата да висят като конци от дрипа, все някога трябва да вържеш възела - всеки миг екранно време е ценен и трябва да е правилно и ясно решен, да не оставяш нелогични паузи, в които хората да се лутат и всеки да решава сам за себе си изхода на ситуацията - тези слаби места остават да зеят като ями а филмът заприличва на вмирисано швейцарско сирене с ей такива дупки
добрият оператор разказва историята от свое име, не я снима безпристрастно отстрани, той я е видял, оценил от най-характерната й гледна точка и представя сцената така убедително, че да си сигурен, да му вярваш, да тръгнеш с него и да продължиш. в един филм няма място за спор между зрител и творчески колектив. появи ли се такъв, значи филмът се е провалил. това не е дискусионно студио, нали.
;)

и нека Зеленгорова дотича и да обясни, какво накара един оператор да захвърли камерата и да стане актьор :)))

Абсолютно си права Гери. Всичко това, за което говориш, го има в един документален филм посветен на Стенли Кубрик - Stanley Kubrick - A Life In Pictures

Добре е да се види от всички български сценаристи, оператори и режисьори. Истински наръчник как се създават гениални филми :)

Голям фен съм на всичко българско и с кеф си купувам бг дискове, билети за бг филми (спонсорирам ги), обаче много рядко има добра бг продукция. “7 часа разлика” не е добър филм :( Нищо не ме привлича да го гледам, прилича на новините от BTV, престъпници, прокурори, адвокати, журналисти… Не знах, че Любен Дилов син е замесен, не си личи, обикновено е много духовит по един лек, незабелижим, но дълбок начин, а сега не го виждам в нито една реплика. За сега фаворит ми е “Стъклен дом” и на “Столичани в повече” снецирият е простичък, но на моменти ме разсмива.

И специално за Марти новия филм на Вал :)
Предпремиерно :)
We Are Here

Уау! ;)))

И даже го изгледах цялото, от първия път! :D

Саундтракът е много добър! ;))

Браво, Val!

абе, тая Таня Стоева да не се окаже спортен съдия… нещо футболен или по художествена гимнастика :) гледам, че вече трета/четвърта серия още не е стъпила в съда :( така ли се изгражда образ - добър или лош съдията се разпознава в своята зала, на заседание. Знаете ли колко дела има един български съдия на седмица, на година… ами един прокурор?!??? кой ще им даде така да се разхождат по градинките и по пейките…
… и като дотурим това, че са позволили на ученичка от ТВУ да следва право… ами да работи в съда… де да знам, няма ли поне един от творческия колектив вещ по детайлите, кандидатствал в университет или за редовна работа - там се изискват едни документи… особено по Татово време!
(тюх!)

Ахахахахаха… е много високи изисквания имаш ;))) Пък тая продукция едва ли има абмициите да ги покрива :D

Хареса ми сравнението със спортна съдийка и вярно, че още не сме я видяли в Съда… освен в първа серия, но тея коридори не се броят. Кой знае, може дори да не са в Съда ;)))

:)

Много скъпо е да се снима там, пък и терминологията навярно ще убегне на сценаристката ;))

Смятай, освен първите (2-3) серии, останалите ги пропуснах. Не е било умишлено, просто вътрешният ми глас казва: СТОЙ ДАЛЕЧ! ХАХАХАХА!

а, то е ясно, циркаджийска история, какво да очаква човек… аз лично чакам съседката да се появи в края на тоя сезон :) … ;) и да го закрие, надявам се, тя поне е истинска актриса, но като гледам, ще мина на варианта да ми почука по стената като дойде серията с нейното участие :)))))

Ами да. Някой да се беше сетил за И СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ :)
В него татко Ал непрекъснато киснеше в съда :)
Задължителен филм за класни киноманиаци :) За да видят как играе Лий Страсбърг :)

Най-вече ми приличат на актьори от шекспиров театър, които излизат с табелки на врата с надпис на героя… или на ентусиасти от българска възрожденска пиеска, където всеки излиза на сцената, казва си името на героя - напр. Таня Стоева-съдия, Иван Иванов-прокурорът или Мишо Михайлов, по прякор Милото-мафиот, след което се покланят и продължават да декламират репликите си… много театрално, много нафталинено-архаично, много Дон Кихотски шутовско и саркастично, а всъщност се взимат на сериозно :)
Личността на героя, уважаеми дами и господа (пенсионирани) циркаджийски играчи, се изгражда с всяка реплика, действие, мисъл, дреха, маниер, стил, начин на живот, среда, начин на общуване, приятели, семейство, Професия, къде и как я практикуваш, къде и как живееш, съпоставяне с тези качества на другите герои… Главният герой се отличава в цвят и стил, не само по това, че е единствената актриса във филма… :)

Ами какъв е този провинциален прокурор, който една дума не каза на какъвто и да е провинциален диалект? (или Мони от Руси ни знаи да говори на русински?!)
Вие знаете ли, че ако ще и да е назначен за главен прокурор, в момента щом стъпи в Прокуратурата, Съда и т.н. учреждания, всички от най-нисшия персонал чистачки, портиери и барманка в барчето, през въшливите секретарки с костУмчета “Долке и Гапана”, и така до колегите му, дето ще са му подчинени, ще му се подиграват, ще го одумват, ще си шушумушат зад гърба му, но така, че да ги чуе и т.н., защото имат тема, защото идва от село (а може това село и да е Пловдив, пр.), защото трябва да има нещо, заради което да го наречем Провинциален прокурор и защото такъв е манталитета на средата - да потъпче, да срине самочувствието и авторитета на всеки един…

защото всеки един администратор е един неуспял Президент
;)
(може филмът да е лош, да не ти харесва и да не го гледаш, но поне е тема за разговор относно невежеството на т.н. “специалисти-всичко мога” у нас)

ммммм свежа глътка въздух :)) Отдавна не бях чела нещо толкова … хубаво! Изключително приятно ми беше да го прочета! Не очаквам нещо, написано от този тандем, да бъде по мой вкус :), затова и няма изненада. Колкото - толкова :)