» § « Cynical Speech™ » Индиферентност = Менталитет

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Индиферентност = Менталитет

« публикувано на 18-09-2011 @ 8:58 pm »

instinct-о-графия: American History X
слушайки: Hans Zimmer - Gladiator OST - Death Smiles at Us All

— Здравей!
— Мда… к’во става?
— Как си?
— ‘се тая.
— Аз също, мерси, че попита.
— Тц, бе… не ме ебе, к’во искаш от мен, любезност?
— Защо си толкова агресивен днес?
— Защото не ми е готино да съм спокоен. Вероятно?
— Не знам, ти ще кажеш.
— Що се занимаваш въобще? Еби му майката, щото е по-лесно. Накрая - прах, аре.
— Чакай.
— Какво?
— Не сме свършили.
— Е аз свърших, ти ако ще отбиваш… служба, пра’и го без мен. Или трябва да отчитам присъствие? Да не съм Ал Пачино?
— Агресия, сарказъм… дори повече, отколкото съм свикнал да приемам.
— На тея твои “проблеми”, освен с досадна въздишка, не очаквай да реагирам по друг начин. Та?

— Тривиален подход, но виждам, че нещо те мъчи. Винаги те. Досега сме имали успех, когато дори и насила си проговарял. Пред мен. Така, че… заповядай.
— Любезността си я наври в гъза.
— Така да бъде.
— Де’еба… Да го еба! С хуй в путката и с конски в гъза! Курви с путките в клиторните изгъзици, майка му шейба! ХУЙ! НАПРАЩЕЛИ ПЕДЕРУГИ, КОПЕЛЕТА… В МАЙЧИНИТЕ СИ ПУТКИ!
— Окей…
— Де’еба…

* критична пауза, изразяваща се предимно в тишина; без (повече) ругатни *

— Щом искаш да знаеш… ето! Отново ще си говорим за числа, по-точно цифри. Симпатичното лудо(лфово) число този път е шест, може би шест цяло и пет. Интригата се върти около курвенския менталитет. Да, правилно ме чу. Менталните качества са най-грубата материя, която може да пенетрира физическата ти същност. Менталното шест цяло и пет се изразява във времеви интервал. Точен. Рожден. Имаш малко фира след първото пропикаване, проплакване и пропуткване… Ставаш на 7. Не случайно там идва и оправданието с първите години възпитание. Лайна. Няма нищо общо… После минават още малко. Същият коефициент и идва тринадесет годишната възраст. Ядеш ми кура и продължаваш. Не е трудно. Не е и лесно, номерът е да си държиш устата затворена. Защо ли? Защото така се изграждаш по-добре като нестабилен характер. Първо - не пречиш, второ - склонен си към мощна идиотия от мегаломански мащаб. След това се помни. Но не дълго, защото идиотията, основно, държи устоите на модерния свят. Забравят те. Което си е един вид успокоение. Но най-големият трик се крие в това, че всички се мислят за луди. Но кой колко е луд? И кой колко е всички? Повечето се преструват, това е дори отвъд избоочевидното! Писнало ти е да се съобразяваш, но въпреки всичко… след всеки критичен момент, гълташ ли, гълташ. И чакаш да минат още малко от онези шест цяло и пет, които може и да са години, но нищо чудно да бъдат и месеци… седмици, а защо не и нагли минути, с още по-наглоидни секундички. И следва прещракването! А знаеш, много добре знаеш, че прещракам ли… тогава путката майна на отвъдните е поставена на карта. Да, тогава всяко лайняно личице, до което си се докоп[в]ал, става удобен кафик. А от това по-специално, по-мило и по-гладко за осиране - НЯМА! Следиш ли ми мисълта или си бършеш лайнарника, използвайки говняния си ръкав, прилежно изгладен от накурвената ти женичка, която в момента плюе топлото семе на нетрадиционния си кафетъпкач? Клитороизцерител? Или съзерцател? Вагиналорегулировчик? Или обикновен водопроводчик? Спермопохитителката, клела се в теб пред олтара, която довечера ще ти се усмихва от огледалото, докато си реше мазната косица? Внимавай, за да знаеш как да се държиш, когато това стигне и до теб! Това - менталитетът, курво, менталитетът! Доведи ме до ръба и… ще ти покажа на какво е способен човек!

* пауза; поглед, захвърлен през неотразяващата повърхност на прозореца *

— Свърших. Образно казано…
— Ти си човек. Не животно.
— Напротив!