Тези порочни августовски дъждове

« публикувано на 31-08-2011 @ 11:55 pm »

wait-о-графия: Tumblr
слушайки: Vangelis - Blade Runner OST - Wait For Me

Съжалявам.
Да, след всичко онова, което ти причиних…
най-малко съжалявам.
Но го правя. Заради теб и мен. Заради теб!

Дори не “нас”.

Защото аз съм малък, твърде малък.
Както всичко около мен.
Не смятам, че някой някога пораства…
колкото и да му се иска.

Понеже е човек; като нас!

И защото твърде объркващ съм за себе си,
не мога да си позволя прошката, която даваш ми.
Всичко блудно е. Толкова мъгливо,
а интересите са никакви.

Душата има нужда от храна.

Може би… може би в това вярваме.
Наслуки. Самоцелно. Горчиво и бледно.
Спрях да чакам, както може би и ти.
Но виж - годините - не можем да ги върнем.

Нито в(ърху) това се уповаваме.

Приеми го като бряг.
Същият онзи праг, така жесток.
Никога не е бил благ, винаги е кръжал над нас.
Опитващ се, завистливо, в най-удобния момент…

… да се прокрадне!

Успял е!
Е.
Тогава?
Какво остава?

Отметнахме вярата.
Но как така?
Спряхме чувствата.
Нима?

После не остана много за преглъщане.
Може би малко досада.
Но идват извиненията.
По ценни от всичко, де що любим.

Грях.

И той е самоцелен.
Няма п(р)орок, без умисъл.
А ако в последното липсва удоволствието;
може би е по-добре да свалим маската.

Или да я заковем върху лицето си.

Ще й/му отива.
На мен.
На теб.
Но най-вече… на нас!