» § « Cynical Speech™ » Семеен живот с Cipisec

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Семеен живот с Cipisec

« публикувано на 25-08-2011 @ 10:12 am »

mermaid-о-графия: (непри)Личен архив
припявайки: MIKA - Happy Ending

Семейният живот е изключително трудно нещо. Но ситуацията става още по-комплексна, когато сте намерили перфектния партньор, който не просто ви ебе добре, разбира ви и не пречи на интелектуалните ви инициативи, но и ви се лепва като нежелан трипер в разгара на лятото, точно когато всичко живо навън се е разпичило.

От известно време се радвам на своята по-добра половинка. Не, това не е отрязаната ми глава, набита на кол, колкото и силно да го желаете. Става въпрос за магарето, което е повече човек и по-малко огре. Cipisec himself!

Не познавате “Мислителя в ръжта”, както той сам нарича себе си? Well, затегнете коланите…

Събужда се пръв, винаги в лошо настроение. Защото не съм го бил гушкал вечерта. Става, докато си прави кафе (не “ни”, а “си”) грабва телефона и споделя на общите ни приятели, че някой трябва да убие човека, измислил ранното ставане. Оплаква се от всички режещи инструменти, които огласят квартала ни, заглушавайки песнопенията на всички п(т)ички наоколо.

След тази коварна процедура, взима последната ми цигара, която си пазя в случай, че най-накрая разбере какво е това клитор, и че “G” точката не е бонус плъгин за Google Plus акаунта ми, излиза гол на балкона и… пуши! Небрежно флиртува със съседката, която незнайно защо простира прането си (само бельо) в 7 сутринта. Всяка сутрин. И която вместо тайничко да мокри дрехите си (казах ли, че простира без сутиен?), тя хвърля обвинителни погледи към сексапилната пушеща плът отсреща й.

Кучка!

Но нека се върнем на Cipisec. Споменах ли, че този рилейшъншип (Св. Св. Кирил и Методий, обичам ви!) ми излиза твърде скъпо? Ако има концерт, фестивал, литературно четене или някакво друго култур-трегерно мероприятие, моята половинка задължително ще го посети. И не защото е медийно акредитиран, или пък втори братовчед по шурейна линия на Рокфелер, а просто защото обича интелектуалните обстановки, музикалните такива и всичко де що има социален пулс и може да се докосне, помирише или… поебе. Пак жени - да! Напред-назад по концерти, после по една седмица ми се жалва с мобла за прошка, че отново е спал с жени…

Тогава ми хрумна извинението, понеже много го обичам и не искам да ме напуска, че ако ми изневерява с жени - не се брои! Нали, само ако може… да не го хващам на калъп в собствените ни (забележете - “ни”, а не “ми”) завивки.

Един път ще е концерт, друг път “малка екскурзийка”. Като моряк е. По 50-60 дни в годината го няма в България. А аз стоя, с всички тези потентни комшии наоколо, без да нарушавам клетвата си за вярност. А пък той къде си хвърля котвата, не знам… Последно чух, че някакви кубинки пропищели отвъд океана, но… понеже съм глупав, откъде да знам, че това е бил моят човек?! Мислителят в ръжта… по-скоро орачът в нечия (чужда) нива!

Сеновално ми стана, простете…

Но да речем, че лятото е лесно. Колкото повече си липсваме, толкова повече се обичаме. Настъпи ли есента обаче, положението загрубява. Започва Премиършип, а къщата се разделя на два полеви лагера. От едната страна се пее “You’ll never walk alone”, а от другата - “Glory, glory, Man United!” - съседските кучета и котки се бесят на каишките си, а стопаните им - отлитат на юг.

Миналия сезон, когато Бербатов ми нахендри класическа тройка без гарнитура, Cipisec, вместо да ме утеши в прегръдките си, стана трижди по-нетърпим и… се наложи да спя на улицата. За да не му слушам злорадите закачки по цял ден. Мина му. Особено във втората половина на сезона, когато Каут навря три броя на героя Ван дер Саар. Аз не злорадствах, но какво направи (по-)любимата ми половинка? Изчука трите най-яки мацки от фен клуба на Ливърпул. И даже ми прати поредица от MMS-и с кадри от “мелето в съблекалнята”, както самият той го нарече по-късно.

За РД-то си даже замина на морето. Събуждам се - него го няма. Даже и бележка не е оставил. Всички в twitter разбраха преди мен. Посреща залези, напива се в прохладното утро, докато аз копам на ливадата, че да има зимнина, като се върне (ако се върне) в края на седмицата (или месеца… годината) и запее Glory, glory, Man United!

Но колкото и труден да изглежда живота с него, Cipisec [не] крие и своите позитиви!

— има пералня;
— знае как се пуска;
— знае, че съдовете се мият непосредствено преди ядене, а не веднага след това;
— твърде добродушен и скромен е;
— слуша Моби, обожава Моника Белучи (както и всяка друга жена с превъзходен бюст) и пие “Пиринско”;
— някои го наричат Русал, но всички знаем, че той е повече принц (отколкото воден вариант на разкрачена благоевградска руспия), при това здраво стъпил на земята;
— “чаровник” е неговият middle name;
— и за огромно съжаление на брака ни - той е абсолютен магнит за жените.

ЧРД, Ице!