» § « Cynical Speech™ » Мементо… като форма на възбуда

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Мементо... като форма на възбуда

« публикувано на 20-08-2011 @ 6:40 pm »

cock-о-графия: Tumblr
слушайки: чуждото тракане върху клавиатурата, в опит да… познаят!

— Знаеш ли какво е “екстраваганца”?!
— Музикален… хъх, мотив? По-точно мотиви от индиферентни жанрове, но добре групирани…
— Оу, шат да фак ап, уу’лд я?!
— К’во?
— Не те питам по буквар какво значи. А дали го познаваш като усещане?! Екс-тра-ва-ган-цааааааа!!!
— Еми не го!
— Пф.
— Какво “пф”?! Писна ми да ме поучаваш. Ако ме ебеше със същия устрем, с който ми наливаше акъл в главата, вероятно щях да съм по-щастлива.
— Искаш да си тъпа ли?
— Не! Искам да ми го вкар(в)аш така, както преди години.
— Това няма как да стане. На мен не ми става както преди години, а и ти не ми го вдигаш… по същата причина.
— Педераст!

— Е, силни думи. Независимо колко си ядосана, ако сега го извадя, ще ми го лапнеш, нали?
— Ще ти го отхапя!
— Не…
— Няма не! Знам, че това ти е голям страх. Някой да ти духа…
— Някоя?!
— Не! Някой… щото може да залитнеш и към мъже, с тоя недисциплинарен алкохолизъм, ‘дето си подхванал… та! Плаши те възможността (one in a million), някой да ти го лапне и в един момент, устремен лицев тик да подбуди долната челюст, в резултат на което този Турет да ти ебе майката!
— Не говори за майка ми, курво!
— Ха!
— Да! Ха… Ела тук!

* сграбчва я за ръката, като кара блузката й да се свлече по ръката й, оголвайки настръхналото й рамо *

— Пусни ме!
— Измъкни се!
— И те е страх да не ти отхапе боязливия хуй, нали! Мръсната курва, която чукаш зад гърба ми.
— Зад гърба ти чукам единствено тебе. На задна, знаеш колко обичам да свършвам, докато ти дишам във вратлето, нали?
— Копеле!

* тя затаи дъх, а след това пое дълбоко въздух, затвори очи, сякаш мечтаеше… или си спомняше… отвори ги отново, гледаше строго *

— Мръсно копеле!
— Напълно нормално е. Искаш ли да се ебем?!
— Не!
— Но аз искам!
— Т’ва въобще не ме ебе.
— А трябва.
— Хххххххххххх…

* дълги паузи, учестен ритъм на сърцето, потни тела, а все още несъешаващи се *

— Ела тук! - той отново я придърпа към себе си, пъхайки ръка между краката й.

* влага *

— Знам, че ме желаеш…
— Млъкни и ми го вкарай!

* той се усмихна, а жегата… жегата проникна в плътта й… където също бе топло и много, много влажно *

— Обичам те! - промълви той… миг, след като свърши в нея.

Захапала го за врата, тя отново затвори очи, наслаждавайки се на спокойния ритъм, който сърцето й композираше. Август привършваше!