Чакам да падне таванът на лятното кино

« публикувано на 20-08-2011 @ 2:04 am »

film-о-графия: Art Burger
слушайки: майка-ви-ша-еба-комшийска-стига-сте-крякали!

В България познаваме два типа време: “Ебати студа” и “Ебати жегата”. Докато август все още разпилява мислите ни, превръщайки мозъчната пихтия в… разтопена такава, се молим на несъществуващите божества за малко хлад и благодат. От време на време ни радват с приятно разхлаждане, образуване на купеста облачност и представяне на първо четене пред небесния форум концептуалната мечта за перманетно изгонване на Емо Чолаков от телевизионния ефир.

Но това са дребни забе(ле)жки. Хората искат забавление през лятото. А освен море и планина, стандартните за сезона, остават т.нар. indoor приключения. Винаги може да правите секс на отворена врата, едва ли не докато се простудите. Може да четете книги или да готвите, ако това ви доставя фамозно удоволствие. Но нека не забравяме, че колкото и глупав да е човек, все пак има някакво влечение към изкуството. Визуалното, за да не потекат лигите на всички литературни групита.

За кино говоря. Ако все още не сте скъсали лентата, вероятно улавяте пулса на мисълта ми. Мисля си поне, че има такъв/такава…

Доста сме се изнежили откъм очаквания и възможности за стилово задоволяване. Окото и съзнанието са се наситили до такава степен, че вече трудно може да се впечатлим от каквото и да било филмово пришествие. Имаме си любими реплики: “Мда, т’ва съм го гледал вече” или “Е много ясно, че е правено на компютър”, които съвсем обезличават възприемането на седмото изкуство и добива на каквато и да е прашинка забава от гледането му.

Затова, може би, имаме нужда от нещо различно. Нещо, което не сме наследили от пред(ход)ните едно-две поколения. Повтаряемо е, но за нас, като дигитален дженерейшън, ще бъде ново, различно и… доста атрактивно. Щом е ретро, може да стане тренди. Щом е тренди, независимо колко абсурдно е според феноменалната ви лична философия, сме податливи на пречупване. Допускаме го до себе си!

И докато на големия екран, в залите с климатик и напоени с отдавна разлята върху седалките кока кола и компресирана пръдня, се въртят летните приключения на слаботелесното ГМО “Капитан Америка” и ме(н)талния mind fuck “Трансформърс III”, в компанията на няколко инфантилни, цицоразобличаващи и дебилно-гротескни (романтични) комедии, на мен ми се гледа нещо различно. Може да е старо, но различно. Компанията може да е същата, но мястото трябва да се промени.

Защо си нямаме автокино? Или пък обикновено лятно кино? Не броим онази шизоидна рекламна чекия, която стои в сянката на шестоъгълния петохуйник в центъра на София.

Искам малко винтидж. Не, за да бъда оригинален, а за да разнообразя ежедневието си. Дори и само за 2-3 месеца, докато слънцето пече, а пичките прегарят отвъд менструалния си срок на годност.

Представям си едно време… друго си е да бъдеш заченат на задната седалка на кабриото, с вдигнат гюрук, за да не могат Джон Траволта и Оливия Нютън-Джон да гледат от екрана (мръсни воайори) как родителите ми консумират любовта си. Напоследък все чувствам как се превръщам в стол, явно е наследствено.

А сега какво? В кино залата не можеш да правиш такива неща. Или ще те хванат и изгонят, или… някой с непозната физиономия, но позната по твърдост и пулсация ерекция, ще връхлети с мисълта: “Щом се шибат тук, явно искат екстенд на приключението”. Плюс това колко яко ще е да правиш любов/секс/порно под звуците на дрънчащи тенекии или безумен каубойски микс между Джеймс Бонд и Индиана Джоунс?

Не е готино!

Искам открито пространство. Парк. Автопарк. Нещо. Хващаш гаджето под ръка, или пък някоя нова девойка, която тепърва ще ухажваш, водиш я на лятно/авто кино (ясно е, че такава покана и последвалата й реализация е тясно обвързана със сексуалните ти/ви намерения) и след това – каквото светлинния меч покаже. Нека силата бъде с теб. Поне ерективната такава. Пенетрацията сама ще си дойде.

В зависимост от реализацията на съоръжението, може да сте подредени амфитеатрално, или пък най-високите най-отпред, по-дребничките – да го духат… Всъщност, едва ли някой ще е там, за да гледа филм. Целта ще е романтиката, както и колкото се може по-често разиграване на топката между първа и втора база. А ако си късметлия, номиниран за Оскар, по-късно вечерта може и да изтеглиш късата клечка. Която в случая е с инвертна стойност! Не забравяйте “Пришълци”…

Не, че няма да се изкефя на “Възходът на планетата на маймуните” под нощното небе, прегърнал превъзбудената млада дама до мен, силно вълнуваща се от еволюция, лек срещу алцхаймера и с влечение към приматите (започвайки от мен), но… да речем, че тази емоционална стилистика (двама души в зоната на откритото кино) изисква по-други филми. Нека го наречем елфически филмов микс-фикс, без жирафче. Макар, че шията ми е доста дълга.

Ще прескоча твърде лесната за тази ситуация романтична лятна комедия, изпълнена със summer nights и звучни песни, целите омазани с “Брилянтин”. Тя си върви в летния пакет по подразбиране.

Бих добавил нещо изискано. Нещо с много хумор. Нещо от Били Уайлдър. Идеален пример е “Апартаментът” (или “Някои го предпочитат горещо”), който бие по точки “Закуска в Тифани” по всеки един параграф. Холи Голайтли може да си Гоу-хоум-ва!

Нека вкараме малко пиянски брътвежи, изгубени души и безразборно натуралистичен секс, докато танцувате своето “Последно танго в Париж”.

За по-сигурен физически контакт: гушкане, страхопочитателно притискане на девойката към младежа, леки писъци, прикриване на погледа, нежните й ръце, преметнати върху раменете ти, винаги може да се довериш на симбиотичен хорър от класика в областта Хичкок. Неговият шедьовър “Психо” е повече от подходящ.

Някъде там, своето място трябва да намери и един представител на чистия gore(-slasher) филмов жанр – Уес Крейвън и Фреди Крюгър са брилянт в короната на лятното кино, по същата причина, по която и Хичкок присъства в този списък.

Мисля да добавя и една щипка тежка драма, за истинските ценители. “Английският пациент” е най-добрият избор в случая.

Опции много, предпочитания също, но летни кина – малко. Да не кажа николко. И докато аз си мечтая тука, изцяло лазейки по лабилните ви нервички, реално погледнато чакам да падне проклетият таван. Но няма да е зле първо някой да го “построи”, нали?

Ще почакам още малко!

——

За Уеб Джезве

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Ана @ August 20, 2011

Марти - доста чакане предстои. Докато построят лятното кино, де. Другия вариант е с прожектор/лаптоп в парка - индивидуална прожекция

2. legrandelf @ August 20, 2011

Опцията - ако няма кой да го направи - направи си го сам - винаги е била на линия, но :D Ние така и совалки ще ‘почнем да си правим :P

3. зори @ August 20, 2011

Най-якото лятно кино е София от Витоша - нощем. Хем романтика, хем опция за изява :P

4. Val @ August 20, 2011

И Фулчи, Марти и Фулчи :P
Например неговата ПЕРВЕРЗНА ИСТОРИЯ :)

5. Кака ти @ August 20, 2011

ти от кога си Иво Сиромахов? Това първото изречение май като да не си го измислил сам :)

6. legrandelf @ August 20, 2011

К’во ма, Събина? :))
Т’ва изречение го видях в статус на Мила, преди месец (примерно). Трябва ли да търся първоизточника?! Или заглавието, дето го знам от баща ми - да пиша отдолу със звездички всеки един лаф, който чуя някъде?

Аре не ми се прави на Стойноф булшитз…

:)

П.П. Haters gonna hate! :D

7. Кака ти @ August 21, 2011

двойни стандарти :)

8. gergana @ August 22, 2011

верно, лафът си го бива :)
останалото - не съм израснала достатъчно, за да го прочета
;)