Мастурбирал ли си някога с Дявола на лунна светлина ?!

« публикувано на 18-08-2011 @ 10:14 pm »

cum-о-графия: vi.sualize.us
слушайки: Ambient Cry - Night Storms

— Колко често си спомняш предните вечери?
— Когато не са порочни или… когато няма с какво да бъдат запомнени?
— Абсолютно без значение, но нали знаеш, че… обожавам, когато ме галиш с въпроси. Особено след като съм те милвала със същите, при това часове наред.
— Зная. И ти знаеш, че вече не обичам, нали?
— Това не са ли глупости? Спри вече. Подмини ги и опитай нещо ново.
— Ново? Какво ново?
— Ти сам трябва да знаеш, хайде… като да се учиш да караш колело е - семпло, интригуващо, крие известен риск и приемлива доза страх. Но в крайна сметка, ще ти донесе удовлетворение. Като първия път!
— Първи път на какво? Ебане ли? Ебането е лайно!
— Пак асексуални тенденции. Не разбра ли, не е модерно. Вече.
— Не става въпрос за ерекция, пъхане или случаен секс.
— А за любов ли?
— Мне. За първично изпразване. Мастурбираш ли?
— Правила съм го няколко пъти.
— За последно?
— Не помня. Тази година?
— Не ме питай, клиторът ти трябва да знае.
— А ако и той не си спомня?
— Клиторът е Тя, come on!

Объркването често ги разделяше. Говореха на един език, но се разбираха на втори. В мислите им - доминираше трети, който се стремеше към едно единствено нещо. Психоза. Разделяне. Много малко споменни проблясъци и въобще… умора. Тежест, която непрекъснато кара зъбките им да тракат. Като страх от тъмното, желание за потупване по рамото, чисто приятелско. И една малка, незадължителна, независима и независтлива прегръдка.

“А ти познаваш ли такива хора? Освен Него? Дявола?”
* прошепна нощният бриз *

— Тревожиш ме, когато се отнасяш така, но не мога дори да те съдя. Не, че искам. Твърде… твърде близко те усещам.
— Е, виж. Искам да облекча цялото притеснение, което се разстила из тялото ти, щом ме доближиш. Проблемите идват с разсъжденията. Понижи в длъжност мисълта ми, подчини я и… някоя вечер може…
— Да?
— Може да те целуна.
— Ох… не искам това!
— А какво?
— Разкажи ми защо си го причиняваш?
— Той е по-краен от мен.
— Той?
— Дяволът. Сантиментален е. Доверчив. Понякога даже и прям. Обаче е глупав. Социално глупав. Не смее да се засмее, ако преди това не е сигурен, че ще тъгува в края. На вечерта. Примерно.
— Смяташ, че той е слаб?
— Не. Смятам, че той знае какво иска. И го прави. Разхождал съм се с него. На лунна светлина и винаги е било приятно. Той е по-мълчалив и от мен. А когато се осмели да проговори, словата са критични. Критично чисти всъщност.
— Объркваш ме.
— О, повярвай ми… объркването е най-великата слуз, която може да тече във вените ти. Която сърцето може да изтласка право към мозъчната ти кора, за да могат всички онези малки капилярчета или… каквито там кръвоносни съдове пулсират в честотата на правилния разсъдък, да надскочат себе си.

Утре нямаше. Така им беше най-лесно. Не го разбираше. А и той не можеше да й обясни.

— Дяволът познава две състояния - откровено тихо и мелпоменално гневно.
— Какво е това второто?
— Трагедия… в най-божествената й форма! Но изпълнена с гняв и водена от същия.
— Там не се ли крие любов… любовта?
— Там се крие всичко, което съзнанието ти може да открие. Независимо в каква посока се върти(ш) - подир часовниковата стрелка или обратно!
— Измама?
— Да. Като мен и теб. Като всичко и всички наоколо. Визуална измама, слухова, обаятелна, обонятелна, емоционална и каква ли още не…
— Мога ли да те задоволя или… или ще мастурбираш. Мрачно?
— В момента има само две жени, с които бих свършил. Те са моите дяволски състояния. Но не ги търся, защото… ще поискат да остана при тях.
— Толкова ли е лошо?
— Най-лошото, което мога да им причиня - себе си…

Дори не съжалявам.
За нещото, в което се превърнах.
И знам, че твърде краен съм,
а връщането - непосилно.

Но там, където ме обичаш,
съм вече никой.
И не бива…
сам на себе си се вричам;

И не бива да се връщам,
щом такъв желаеш ме -
обвинително топъл и бодлив,
все така сърдечно личен, мълчалив.

След това си тръгна. А тя продължи да го усеща между краката си…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Svetly @ August 22, 2011

Много добро! харесва ми - ама Много ;)

2. gergana @ August 22, 2011

Мартине, нещо си се объркал, пич! Има само един дявол - избери си едната и… (всъщност, кво ли се бъркам в чужди чаршафи и аз?!?)
:)