Баща - слабост, сила и душевност...

« публикувано на 09-08-2011 @ 9:27 pm »

nightmare-о-графия: www.1x.com
слушайки: Arizona Dream OST - Dreams

— Хей! Как си?
— Доста добре.
— Видя ли го?
— Кое?
— Него. Баща ти?
— Идвал ли е?
— Човече, та ти държеше тялото му. Кърваво… Окървавено.
— Какво?
— Върху линиите, човече. Върху шибаните линии. Беше легнал между тях!
— Защо е лягал между линиите?!
— Не той. Ти, човече!

Тогава върнах няколко глави назад. Доколкото единствената важна, може би, ми позволяваше. Основната глава се състоеше в преразказ на една блуднишка безсънна нощ. Нещо подобно на инсомния, но с твърде много фитил и твърде много неразбирателство между отделните сингулярно-потокови мисловни трансформации. А всичко приличаше на обикновен анализ. ЖП прелез на адекватността. Достоен за дисертация, макар и не шибана, но достойна!

Стоеше между жп линиите и подскачаше на един крак. Спомня си, че беше забавно, спомня си и глъчката зад него. Приятелска. Явно е било някакво шоу. Обичаше да прави така, макар и не толкова опасно. Но ето, че една вечер картите се обърнаха, а в неговата ръка нямаше нито един коз, още по-малко жокер, който с “why so serious” усмивка би могъл да го отърве от внезапна и безапелационна кончина. С малко фанфари, усет и чувство. Далеч от така желаната за него красива смърт.

Стоеше там, прав и подскачаше на един крак. Когато настъпи тишина, вгледа се в далечината. Първо дойде светлината. Както винаги идва първо тя. Като изключим предбрачно афтърлобния тунел! Видя светлината на локомотива, може би. А след това звукът се усили. Прииждаше, но той не помръдваше. Реши да остане такъв. Прав. Корав. Наситен. Пълнокръвен. Естествен. Мразен. Горестолюбим. Лабилен. Чувствителен. Сам.

Влакът бе на не повече от петдесетина метра от краката му, лицето му, гърдите, които криеха това иначе плашливо сърце. Той бе спокоен, много рядко случващо се явление в живота му. Спокойствие. Но тогава… ребрата почувстваха тежест, сякаш скърцаха и желаеха да го предупредят. Тилът му се вцепени, тръпки полазиха краката му. Изтръпна. Долови звук зад гърба си. Неприличащ на досега забавляващото го/се приятелско обкръжение…

Идваше втори локомотив.

Когато мислеше, че вече е късно… помисли отново! А нямаше време. Светкавици, бленди, глашетаи мисловни. Успокои се и пое глътка въздух. Досущ като забравен миг. Падна между линиите. Изпъна ръце напред и затвори очи, облизващ едрия бял чакъл. Ухаеше на мак.

Какафонията го облада. По-страшен, цвилещ, пилещ, агонизиращ звук не бе чувал през живота си. Тази зловеща комбинация мина през него няколко пъти. Изкара всички ангели, които бяха посмели да свият криле в утробата му. Сърцето се преобърна. Отново и отново. Краката - подкосени, израстваха като дузина откъснати опашки на гущер. Същинска ламя… а главите липсваха. Едничката, която трябваше да бъде там, за да не бъде сам… бе избягала отдавна! Мозъкът проклинаше съдбата си, забрави да мисли, а всяко едно нервно окончание се прекръсти по най-безбожния начин, на който атеистичния му начин на живот ги бе научил.

Минаха няколко минути. Настъпи тишина. Рязко. А локомотивите изчезнаха, редом с десетките вагони, които влачеха след себе си, досущ като тиранично бреме.

— Хей! Как си?
— Доста добре!
— Видя ли го?
— Кое?
— Баща ти…
— Къде е?!

Обиколи с поглед всяко едно кътче, до което кръгозорът му позволяваше да [до]стигне.

— Къде е баща ми?! Идвал ли е?

Търсеше кръв… спомняше си началния флашбек. Къде беше? Къде бе той?

— Човече, та той държеше тялото ти. Докато кървеше.
— Какво?
— Съхрани те между линиите, човече. Между шибаните линии. Беше те покрил с тяло, легнал върху теб!
— Лягал е върху мен? А къде е сега? Къде е баща ми?!
— В теб. Единствено и само във сърцето ти…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. зори @ August 9, 2011

801 е с класа като за хиляден.
Много е добро, Елфе.

2. Val @ August 9, 2011

Търсеше кръв… спомняше си началния флашбек. Къде беше? Къде бе той?
Амии той беше в киното и гледаше новия джало шедьовър на Вал :D
Hello Gallo - Cult

3. legrandelf @ August 10, 2011

О, това джало колко е яко… брависимо! :)

Трябва да направиш някакъв DVD едишън, за ценители :P

4. Val @ August 10, 2011

Даа :) Все пак това са 6 шорт филма. Но нека завърша седмия, който ще бъде сюрреалистик джало сексексплоатейшън трилър :P А всичко започна на шега с Psychedelic Mood :P

5. sky_mender @ August 10, 2011

Безсрамно. Разточително. Гениален!
(да, знам че не ги обичаш тези коментари, но трудно се говори с парченца чакъл, заседнал между зъбите от tête-à-tête-а с парния локомотив)

6. legrandelf @ August 10, 2011

Щом имат обяснение в скоб(к)и - ще ги заобичам :))))