Клеймо 800

« публикувано на 07-08-2011 @ 11:29 pm »

erot-o-графия: mon égérie
слушайки: Leon OST - Eric Serra - The Fight (Part III)

— Това вече никой не го прави!
— Пука ми на путката. Затова аз ще го направя.
— Ти, ти, ти.
— Аз! Отново.
— А има ли смисъл?!
— Е! И аз това я питах, но… се направи, че не разбира. Какво значение има, след като разговорът се е състоял в несъстоятелност? На никой нищо не му пука, по никое време, никъде, за никого, при никакви събития и обстоятелства. Въобще - шитлес стори уитаут сенс ен’ емоушънъл…
— Спри!
— Спрях… още преди да съм започнал. Само дето… то май започна без да ме пита. Но ползва мен. Като емоционална основа.
— Значи си… влюбен?!

Остави този фразеологизъм, без капчица цинизъм, да плисне в пияното му лице. Но затова ли разсъждаваше. Това ли бе единственото състояние човешко, на което можеше да довери сетивата и чувствата си?! Едва ли. Но и той не си позволяваше да мисли по въпроса. Знаеше, че нещо в него изгаря, но въпреки проклетата нагласа, не съумяваше да настрои покровителствената си емоция против това. Чувство.

— Това доникъде няма да (те) доведе. Забравù я!
— Пф!
— Какво?!
— Как какво? Ебаваш ли се?! Не го ли водихме тоя разговор преди няколко месеца, когато ми рева на рамото?!
— Това не бива да го казваш. Сам знаеш, че доброто е, когато не се налага да напомняш за него…
— Не говоря за доброто, шибаняко! А за състояние, в което се намира човек. Знам от какво имам нужда. Знам, че съм безсилен спрямо тази нужда и средствата й. Кое не разбираш, продоволствено говедо! Тук си, за да слушаш, а не, за да ми даваш акъл. Най-добре знам какво да правя. Но в момента сам, организмът ми ме спира. Ти стоиш и слушаш. Без да се обаждаш. Как по-ясно да го кажа?!

Мълчеше. Мълчеше и го гледаше. Знаеше какво има предвид и въпреки грубото му отношение не искаше да му се противи. Нямаше смисъл. Когато той си науми нещо, обикновено или е прав или твърде горделив, за да приеме опозиционната гледна точка. Освен това бе жаден… след толкова алкохол!

— Искаш ли нещо за пиене?!
— Не ми се пие!
— Имах предвид… вода?!
— Да. Вода може. Но ако може да не е от… Онази местност! С голямата… разлагаща ме буквичка.
— Да, да…

Голям и дебилен, огорчен в егото си “драма кинг”.

— И сега?! Какво…
— Нищо. Абсолютно нищо. Ще си хапя камшика, докато не го прегризя. Обикновено действа.
— Съжаляваш ли?!
— Да. Има за какво. Виж, обичам да пътувам във времето. Назад - винаги е приятно. Меланхолично, носи сълзи, но знаеш, че е било приятно. Докато напред… напред е неясно, сдъвкано, но дрезгаво, грапаво и… сантиментално мистериозно. Което пак е окей до един момент. Защото… кой би желал да живее (из) нещо, за което вече има отговорите. Но това е философски шит, от който нямаме нужда в момента. Въпросът е… напред е неясно, защото усещам липсата на вяра. В събитията. И тогава, мисловното клеймо угасва, печатът се руши, а папирусът… недвусмислено мълви: “Заеби!”
— А ти?
— Дали заебах ли…
— Да?
— Не, човече… за съжаление прекрачих шибаната граница. На емоционална основа…
— Значи си… влюбен…

—

Искам да ви благодаря, че стигнахте дотук. Сигурен съм, че има какво да кажете. Аз също имам още да драскотя, но спирам засега.
Та, искам да ви благодаря и затова, че вече 800 статии прочетохте и все още смятате, че пиша интересно!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Omnia @ August 8, 2011

Честито! С добра скорост се движиш :) Чакаме втора книга :)

2. Val @ August 8, 2011

Браво, Марти :)
Ти, ти, ти… Bambola :)

3. legrandelf @ August 8, 2011

Omnia, тенкю! ;) Но не тънко!

Val, аз се влюбих в тая Бамбола, бе! Страхопочитателна е…

:))

И е девица, нали? Щото само по девици си падам, хахаха.

4. troubadour @ August 8, 2011

Мацка с калци, арно е, Атанасе.
Ма много малко цинизъм за 800, вярно, че аз съм проз на теменуга и няма да видя качеството дори дори да ме тресне челно у рогите, затова си ми трябва повечеко мръсотийка, че като застана в групичката да не се чувствам тъпо и да няма какво да кажа (както сега).
Затова - поздравления и тройно още толкова :)

5. Кръстю @ August 8, 2011

Пишеш!!! Пиши! :)