Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Клеймо 800

« публикувано на 07-08-2011 @ 11:29 pm »


erot-o-графия: mon égérie
слушайки: Leon OST - Eric Serra - The Fight (Part III)

— Това вече никой не го прави!
Пука ми на путката. Затова аз ще го направя.
— Ти, ти, ти.
Аз! Отново.
— А има ли смисъл?!
Е! И аз това я питах, но… се направи, че не разбира. Какво значение има, след като разговорът се е състоял в несъстоятелност? На никой нищо не му пука, по никое време, никъде, за никого, при никакви събития и обстоятелства. Въобще - шитлес стори уитаут сенс ен’ емоушънъл…
— Спри!
Спрях… още преди да съм започнал. Само дето… то май започна без да ме пита. Но ползва мен. Като емоционална основа.
— Значи си… влюбен?!

Остави този фразеологизъм, без капчица цинизъм, да плисне в пияното му лице. Но затова ли разсъждаваше. Това ли бе единственото състояние човешко, на което можеше да довери сетивата и чувствата си?! Едва ли. Но и той не си позволяваше да мисли по въпроса. Знаеше, че нещо в него изгаря, но въпреки проклетата нагласа, не съумяваше да настрои покровителствената си емоция против това. Чувство.

— Това доникъде няма да (те) доведе. Забравù я!
Пф!
— Какво?!
Как какво? Ебаваш ли се?! Не го ли водихме тоя разговор преди няколко месеца, когато ми рева на рамото?!
— Това не бива да го казваш. Сам знаеш, че доброто е, когато не се налага да напомняш за него…
Не говоря за доброто, шибаняко! А за състояние, в което се намира човек. Знам от какво имам нужда. Знам, че съм безсилен спрямо тази нужда и средствата й. Кое не разбираш, продоволствено говедо! Тук си, за да слушаш, а не, за да ми даваш акъл. Най-добре знам какво да правя. Но в момента сам, организмът ми ме спира. Ти стоиш и слушаш. Без да се обаждаш. Как по-ясно да го кажа?!

Мълчеше. Мълчеше и го гледаше. Знаеше какво има предвид и въпреки грубото му отношение не искаше да му се противи. Нямаше смисъл. Когато той си науми нещо, обикновено или е прав или твърде горделив, за да приеме опозиционната гледна точка. Освен това бе жаден… след толкова алкохол!

— Искаш ли нещо за пиене?!
Не ми се пие!
— Имах предвид… вода?!
Да. Вода може. Но ако може да не е от… Онази местност! С голямата… разлагаща ме буквичка.
— Да, да…

Голям и дебилен, огорчен в егото си “драма кинг”.

— И сега?! Какво…
Нищо. Абсолютно нищо. Ще си хапя камшика, докато не го прегризя. Обикновено действа.
— Съжаляваш ли?!
Да. Има за какво. Виж, обичам да пътувам във времето. Назад - винаги е приятно. Меланхолично, носи сълзи, но знаеш, че е било приятно. Докато напред… напред е неясно, сдъвкано, но дрезгаво, грапаво и… сантиментално мистериозно. Което пак е окей до един момент. Защото… кой би желал да живее (из) нещо, за което вече има отговорите. Но това е философски шит, от който нямаме нужда в момента. Въпросът е… напред е неясно, защото усещам липсата на вяра. В събитията. И тогава, мисловното клеймо угасва, печатът се руши, а папирусът… недвусмислено мълви: “Заеби!”
— А ти?
Дали заебах ли…
— Да?
Не, човече… за съжаление прекрачих шибаната граница. На емоционална основа…
— Значи си… влюбен…

Искам да ви благодаря, че стигнахте дотук. Сигурен съм, че има какво да кажете. Аз също имам още да драскотя, но спирам засега.
Та, искам да ви благодаря и затова, че вече 800 статии прочетохте и все още смятате, че пиша интересно!

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Omnia @ August 8, 2011

Честито! С добра скорост се движиш :) Чакаме втора книга :)

2. Val @ August 8, 2011

Браво, Марти :)
Ти, ти, ти… Bambola :)

3. legrandelf @ August 8, 2011

Omnia, тенкю! ;) Но не тънко!

Val, аз се влюбих в тая Бамбола, бе! Страхопочитателна е…

:))

И е девица, нали? Щото само по девици си падам, хахаха.

4. troubadour @ August 8, 2011

Мацка с калци, арно е, Атанасе.
Ма много малко цинизъм за 800, вярно, че аз съм проз на теменуга и няма да видя качеството дори дори да ме тресне челно у рогите, затова си ми трябва повечеко мръсотийка, че като застана в групичката да не се чувствам тъпо и да няма какво да кажа (както сега).
Затова - поздравления и тройно още толкова :)

5. Кръстю @ August 8, 2011

Пишеш!!! Пиши! :)

« Сексуалната анорексия – новият зомби апокалипсис Баща - слабост, сила и душевност… »