Платинено студена

« публикувано на 19-07-2011 @ 11:06 pm »

интим-о-графия: Maude Arsenault
слушайки: The Departed OST - Billy’s Theme

От двете ми страни - агресивни колони, каменни
ограждат строя, бият се със себе си и плачат.
Перверзно търсещи в мъглата, някакви паметни спомени,
но непрекъснато своята агония виждащи, грачат.

Като гарвани, безмълвно гаснейки във полет.
Отразяват тази пламенна действителност омразна.
Разрешават пъклена да бъде съдбата им неволна,
докато кръвта тяхна бясно бие, трепетно заразна!

Виж… небето е обширно, досущ като човешката душа…
А мечтите, привидно силни са, сякаш бликаща вода.
Умират в сенките, ропоти, стенания и грешки…
Дерзаят светлината, блед(ен) спомен във душата.

През решетките докосват ужаса нетленен.
Разкриват мисли, сърцето трепетно отвръща.
Къде страстта изчезна, емоцията и пъстротата бледна,
че останахме самотни, върколачни, алчни в призрачната бездна.

Твърде дълго чаках, за да те сбъркам.
Толкова бегло ме познаваш, за да побегнеш.
Отлежал и хрисим, от любов никога не ще измъркам…
Преди духом, тялом, до мене ти не легнеш.

Защото интимността е платинено студена,
ако във себе си не чув(ств)аш омраза нагнетена.
Да чувстваш е прекрасно, когато ме целуваш,
но обикваш мисълта - забравяш, що е то да се страхуваш!

Северен гаргойл, Народен театър “Иван Вазов”, 21:15, вторник, 19.07.2011 г.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. gergana @ July 20, 2011

платинено блестящ…
пленително прохладен
(без)чувствено топъл
:)

2. виктория @ July 25, 2011

Елфе, първо да ти напомня, че поезията се родее с музиката. А ти си прозаик.

Второ, да изкажа нЕкои съображения. Интимността - поне според мен - няма как да е платинено студена, щото така не е никак секси. Тя е или рубинено-нажежена, или кехлибарено-тлееща, или зелено-завистлива, или синьо-небрежна. Но ти давам 100 кинта, за да ми кажеш какъв е пътят до комбинацията студена-интимност. Платината там ми е странна. Среброто по- го приемам, щото е звънливо. Но платината…

Ти ще кажеш - колкото хора, толкова и мнения. И ще си прав. Но психологията е доста точна наука, убеждавам се напоследък.

Свириш ли на инструмент? Музикален ли си? Защото тогава поезията идва естествено.
Поет се ражда, писател се става. Мнение на дипломиран филолог.

Но ми е любопитно да ти наблюдавам превъплъщенията напоследък.

Дерзай! :)

3. limitednickname @ July 28, 2011

Елфче, с тази и предишната си публикация ме хвърляш в размисъл.
Виктория, впечатляваща си.
Гергана… здрасти :)

4. Free Tempaltes @ August 2, 2011

Браво, продъжлавай в същия дух! Поезията ти се отдава по моето непрофесионално мнение! :)

5. legrandelf @ August 3, 2011

Благодаря ти за нетемплейтното, но почти темпларно мнение ;) Непрофесионално!