Опиати, срам и сензори

« публикувано на 11-07-2011 @ 8:26 am »

punk-о-графия: Sid & Nancy
слушайки: Sex Pistols - Anarchy in the UK

Ако извършваш повече физическа дейност, биологичното устройство предполага по-малко умствено натоварване. Ако прекалиш, разбира се, (по)затъпяваш, но ако всичко е в нормата (онова гадно фифти-фифти) – теоретично би следвало да живееш в хармония със себе си. И да се чувстваш малко повече от добре.

Нестресиран!

Затова някои спортуват: дали ще тичат, дали ще орат – няма значение; фитнесът също е опция, да не кажа най-разпространената. Четвърти пък правят много секс и…въобще не го мислят. Ама то там какво да му мислиш?!

В случай, че не си взимате нужната доза физическо изпразване, нивото на стреса се покачва значително, което води до едни по-неприятни нужди.

Подтискане!

Цигарите са най-бързият трик, но и с най-кратка продължителност като влияние. Веднага след тях идват алкохолът, марихуаната (тези двамата често си сменят местата), амфетите. За финал, елитните другари: кокаин, хероин и пейоте (а това пък е твърде шаманско, за да се ползва по-често; особено по нашите географски ширини).

Освен грамотните леки, средни и свръх тежки наркотици, съществуват и едни доста по-необразовани, далечни техни братовчеди. Хубав представител на провинциалната гилдия е зомби трансформиращата самонаебачка дезоморфин (при братушките по-известна и като “крокодил”), която не просто ви освобождава психически, но се грижи и за вашата реконструкция в ходещ труп. С кратък срок на годност и невъзможност за рекламация. Не и пред Господ.

Този кратък гид в света на опиатите не е с рекламна цел. Даже напротив. Лично аз препоръчвам: Не на друсането, да на алкохола… но и това е спорно. Затова си имате глава на раменете, та сами да изберете с какво точно да я гилотинирате!

За какво по дяволите говориш тогава?!

Точно така. Нека си дойдем на думата. Когато стресът се вдигне до нетърпимата летва, наречена “праг на спокойствието”, настъпва сладострастният момент на разпускане. Разбрахме, че то се постига (най-лесно, а и най-често) посредством различни видове опиати.

Произвеждате един (не)разумен kick, забавлявате се, минавате през няколко измерения, нарушавате правилата в поне 3 (три) от тях, след което идва отнасянето. Най-омразното състояние, за което вие нямате (да бе, да!) вина, но не разполагате и с контрол. С една дума – самоосвобождавате се от отговорност.

Оттам насетне коефициентът “излагация” се завишава по експоненциала, гарантираща ви (още по-)страхотни изживявания, минимални спомени и студен срам наместо сутрешна закуска. Изключваме потенциалната възможност да си строшите главата някъде (във всеки един смисъл на думата) – приема се по подразбиране!

Злощастната карма все пак ви е съхранила телесно. От мозъка не е ясно колко се е запазило. Събуждате се на следващата сутрин. Предимно. И тогава започва “жътвата”.

При мен обикновено се случва следното (разбра се, че все още страня от онези най-яките мании): махмурлукът липсва, но пиянското лайно търпеливо чака на изхода; пускам бежанеца и поемам глътка чист въздух; кислородът стига до белите петна, които са повече от цветните, а това хич не е добре. Затова, докато се набавят витамини, вода и (изобщо) храна, идва време да си прегледам телефона.

Не съм изненадан от резултата. Въпреки, че и последният път се зарекох, че ще е за последно.

Първо се минава през набираните номера, пропуснатите повиквания и… приетите такива. Следва SMS центърът, където положението е най-страшно. Защото докато първите са просто списък с имена по(д) час, второто е… епицентър на зловещата социална разхайтеност!

Всичко това, колкото и трагично да звучи, може да изглежда като невинно детенце, каращо шарения си велосипед с помощните колелца, в сравнение с пуснатия компютър, който зее демонично от ръба на бюрото.

О, да! Не знаете как сте се прибрали, но за сметка на това без проблем, навярно от първия път сте въвели паролата на домашната си машина. Не само това, ами и сте повторили процедурата още няколко пъти: поща, фейсбук, туитър, скайп. Скайп! Или друга чат идилия.

Кралските (само)признания, във видимо, а и в невидимо нетрезво състояние са както искрени, така и граничещи с пълната лудост/глупост и… нежелана крайност. Да. В един по-добър свят хората не би трябвало да се наживотинстват до такава степен, но… родители, родина и биологичен вид не се избират.

Как може да се предпазим от подобни ситуации?!

С вричане не става – пробвано е. Много пъти. Със самоконтрол? Вие… подигравате ли ми се? С чужд контрол? Не мисля, че някой би изтърпял (някой) друг в подобна ситуация. Винаги може да се хоспитализирате доброволно или просто да изчакате вашият късмет най-накрая да ви отведе до правилната държавна институция: полиция, болница или затвор.

Трябва да се намеси науката!

С толкова акълни хора наоколо, настроени на вълна експерименти и силициеви (силиконът е за фолк певиците, а не за компютърните технологии) революции, вярвам, че има светлина в тунела.

Решението!

Сензори, които в реално време (на пръв допир) да маркират (не)трезвото ви състояние. Ще има една допустима граница, отвъд която клавиатури, циферблати и всякакви други бутонни гарнитури ще бъдат блокирани. За да не (на)вредите както на себе си, така и на другите.

За телефоните ще важи само номер 112, в случай, че ситуацията се е насрала сериозно и… все пак ви е останал малко разум и желание за “оправяне на нещата”.

Тъй като това не е държавна цел номер 1 (по отношение на разработките), ще ни се наложи още известно време (може би век или два) да продължим по старому:
— физическа дейност, но не и отвъд затъпяващия лимит;
— подтискане с подръчни материали, без (явни) самоубийства;
— уповаване на вярата и/или други нематериални вариации на енергията около нас, която в един момент може да се превърне в по-качествен отдушник и да ни спести цялата тая простотия.

А дотогава – умната и не го мислете толкова…

——

За Уеб Джезве