» § « Cynical Speech™ » Хабитат II

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Хабитат II

« публикувано на 10-07-2011 @ 3:35 pm »

dream-о-графия: Markus Richter
слушайки: Dash Berlin & Emma Hewitt - Waiting

Клауза перфекта: “Simplicity Hot”. Така пишеше на табелата, едва държаща се на два от общо четирите изгнили гвоздея, клатушкаща се над главната порта. Имаше висок дувар, три или четири ръста - зависи от човека. Никой не смееше да прескача, честно казано подобна мисъл дори не минаваше през акъла, на който и да е в “имението”. Целта не бе възпираща бягството. А [с(вр)ъх]раняваща.

Въздесъщ връхлита,
кръгът порочен,
но цикличен.
Животински бесен и игрив.

Изгаря. Парещо. Задушавайки те. Изпепелява. Като покрита с черна коприна закачлива мълния. Агресивно полита, извисявайки се над душата. Умиращо прекрасна…

Бягала си през тези полета, нали? Това е онзи сън, който разпознаваш с непознатия на тялото ти трепет. Телесен звън. Угарка симфонична, която палаво нарушава нежната ти кожа, оставяйки дамги, следи опияняващи, търсещи утоляващата жажда на нечии устни. Чужди, но приемствено гальовни.

Като сън. От онези кошмари. Тежки, въздишащи, тържествено задушаващи те. Будиш се с ритник, а от устата ти почти избива пяна. Давейки се, но без вода. Жадувайки за такава, мозъкът ти спира да работи. Поне не нормално. Всички параметри отиват по дяволите и след това самолетът полита (право) надолу. Още адреналин, и още малко след втората порция. Докато накрая не станат твърде много, за да може издъхващата ти душа да ги поеме.

Това не е кошмар. Това съм аз!

Мека топлина,
когато нежна е нощта.
В “Simplicity Hot” се врича,
от вечен гняв, със страст обича.

Нима другото има някакво значение? На този припек, в тази адска яма, където мисълта вари се, а останалото е плява?

Хабитат-обител. Душевен плен. Стейт ъф майнд. Или нещо друго. Не прескачаш, защото нямаш нужда. Правиш малки стъпки и чувстваш смело. И колкото тревожно да се плаши сам от себе си, не разбира защо продължава да го прави. Мотивира го, дава сила, връхлитащо въздесъща. Защото той порочен е, цикличен, божествено игрив и бесен.

Себе си отричащ!