В крак с шармантността

« публикувано на 06-07-2011 @ 10:26 am »

art-о-графия: V November
слушайки: Unreal Tournament OST - Lock

Рецитали и разсъждения. Абсенти и Смирненски. Перфектни комбинации, на втора степен. Или кой до колкото може да брои. След като и последната бутилка бе грижливо изпразнена, а няколкото пикочни мехура облекчени до кота нула, героичната стъпка на пияния (ни) герой го отведе в централните устои на българо-съветската дружба (между народите).

Какъв по-прекрасен завършек за един абстинентен левент с усещане за живот, тъга, радост, порок и нестрахопочитание господне?! Няма по-прекрасен завършек!

Мърмореше си някаква песничка на уста, а може и да е било само мелодийка. Клатушкаше се напред-назад, като все пак имаше положителен актив от прогресивни стъпки. Или иначе казано - не вървеше с гръб към познатото, а приближаваше бавно и полека неизвестното бъдеще, макар и размазано, заради пиянските сълзи в очите му. Не, не беше тъжен, по-скоро удовлетворен и до известна степен… изморен!

Най-милият от милите същества, нашият герой, се спря за минутка. Минутката се превърна в две, а поредицата в час и олеле! Добре, че пред фигурата му зееше прегръдката на по-самотна и от него пейка. Малка, дървена, но не надървена, здрава, а не вандалски строшена, на сянка в тъмното и предимно паркова.

Той реши да поседне, беше сигурен, че ще е за малко. Поне минутка. Минутка-две. Превърнали се в час и олеле!

Беше толкова удобно и въпреки кокаливата му физика - не му убиваше. Загледан в луната, която хвърляше позабравени слънчеви отражения навред, погледът му ставаше все по-блудкав, несигурен и безотговорно весел спрямо всичко, което мъркаше наоколо.

Сигурен беше, че в един момент чуваше детски гласове. Лаещи кучета. Похотливо (не)завършени котки, бягащи по дирите на единствения в района неразгонен котарак. Добронамерени клошари, които на втората минута губеха спора по темата: “А’е тая пейка си е моя, бе, къде ше спя се’а?!”

Ала най-сигурен беше в силуетите на онова прекрасно трио, което му правеше компания в продължение на няколко часа. Почти цялата нощ. Сякаш на забавен кадър ги виждаше как танцуват навред, а подир тях - оставяха шарени следи. В различни цветове, получаваше се някаква визуална магия, усещаше се като изкуство. Двама от тях така и не го доближиха, бяха доволни, че той си дремеше без да задава въпроси. Но виж, момичето, тя сякаш бе по-любопитна.

Едно от най-красивите неща, които му се бяха случвали. А когато го дари с усмивка, положила длани върху лицето му - божествен момент. Неподправен. Но не си спомняше дали й отвърна… надяваше се поне да не си бе тръгнала обидена.

Звукът утихна, сладкият танц на цветовете също. Миг след миг взе да става по-светло, а нетърпеливите слънчеви лъчи бавно и полека заприиждаха от хоризонта. Започнаха да галят позамръзналото му в усмивка лице, като не успяха да я разтопят. Дори засилиха чаровността й. Тук-там се чуваха забързани токчета, някакви сподавени разговори на току-що събудили се хора. Кофеиново девствени или на по една френска любов разстояние от първата им чашка mornin’ glory.

Изведнъж отвори очи. Изтръпнал ляв крак. Вкочанена дясна ръка. Лек ступор и… недоумение. Поздрави се мислено за първото в живота му (случайно) парково излежаване. Преди да се вдигне обаче, забеляза Жокера. Вперил поглед някъде напред - в далечината, а до него… Дядо Мраз. Супермен? Капитан Америка? К’во се случваше тук, мамка му.

Направи няколко обиколки със зачервените си очи, не откри симпатия в разминаващите се хора. Сякаш никой друг не виждаше това, което го отрезви на мига. Изправи се и отново загледа монумента. Така приятно изрисуван, като за една нощ. А от него струеше мощен заряд. О, какво събуждане. Танцът не е бил просто сън. Развил се е отвъд илюзията и е дарил света с… това приказно “същество” насреща.

Но не разполагаше с много време, за да му се любува. Въпреки абсентните заигравки от миналата вечер, чаровното излежаване и уникалното по рода си творческо събуждане, работата го зовеше. Така де, отговорността. Не, че много му се работеше. Забърза крачка и остави милия спомен да отлежа в мислите зад гърба му.

За разлика от щъкащите в парка работливи люде, тези по улицата бяха по-благосклонни към него. Усмихваха се по-често, някои дори се смееха. Невъзпитаните го сочеха с пръст. Всички ли знаеха как бе прекарал нощта си?! Че защо трябваше да им пука. Или пък на него. Отвръщаше със същото и положителният заряд в душата му стана доминанта.

На стотина метра преди офиса му, той се спря за кафе. Не пиеше, но обичаше ритуала. Поръчване, флирт с девойката зад тезгяха, миризмата. Нещата се повториха и днес. С едно малко изключение:

— Бурна нощ, а?
— Имам чувството, че всички знаят. Не знам как, но… сякаш всички знаят какво ми се случи миналата вечер.
— Не е като да го криеш, нали?

Погледна я учудено. Шармантната й усмивка го погали успокояващо, а след това го придърпа към огледалото и кимна:

— Това!

На бузката си имаше изрисувано сърце. А върху сърцето, най-нежните устни, които някога бе сънувал…

——

Графити романс ~ 18.06 - 21.06, лето 2011

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. limitednickname @ July 7, 2011

Началото беше ужасяващо, но финалът е много сладурски :))

2. legrandelf @ July 7, 2011

Ама не ти хареса или е… страшно ужасяващо? :)))

3. limitednickname @ July 7, 2011

Сори, Елфче, чак като се зачетох и зацепих :)) Респект, дюд!

4. svetly @ July 8, 2011

Елфични, пак е много хубаво :)
малеее, к’ва скука в коментарите, а ;)
усещането след последните две изречения и споменаването на Смирненски ми съвпаднаха като ключ в ключалката :))) (БЕЗ всички други асоциации, които може да породи предишната!)
(bow)

5. legrandelf @ July 8, 2011

Неква пустиня е настанала :))) Две опции:

— по морето са;
— писнало им е на пичката (от мен);

:)))

Няма друго обяснение просто (rofl)

6. svetly @ July 8, 2011

не беее - имах предвид, че навсякъде е останало
само “ах”, “ох” и “хубаво” :)))
(не че не ги заслужаваш - хехехе!!)
о, има и още едно обяснение - взели са си поука
от един пост за оф-лайн говедата от миналата седмица (lol)

7. Дринов @ July 8, 2011

Нищо скучно няма в “ох”, “ах”, “хубаво”, “о, боже” и “О!”, особено ако са в определен контекст! :)

Елфче, ‘аресА ми! :)

8. legrandelf @ July 8, 2011

Само за кекс и кулинария мислиш, Дринооооооов!!!

:))))

Трябва ти един банана мадафака! :D