Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Прецизна самонаебачка преди работа

« публикувано на 05-07-2011 @ 9:38 am »


mad-о-графия: Athirah Nor
слушайки: Gimme My Eggs Back, Ya Slutty Pig!

Голям сив вагон. Т’ва малко прилича на онова с меча, ама не е същото. А и няма общо. Та… като видите тоя голям сив вагон да се движи по улицата, ако сте фенове на “Inception” - може и да се изкефите, но ако сте като мен… много големи фенове на филма, неподозиращи какво точно правят (сънуват ли, бълнуват ли, препили ли са), вероятно ще изпаднете в паника. Дива. От дивия изток!

Пие ти се вода, чувстваш се като #AngryBird, всичко ти е наред с една дума. Щото ако се чувстваш като зомби, капе ти плътта, визьорът ти е замъглен, даже бие в червено, навярно си се сдухал повече от обикновено.

И ако до момента нищо не си разбрал - т’ва е напълно нормално!

От сивия вагон, който е и голям, да не забравяме, се подаваха малки детски ръчички. Имаше и няколко по-големи, ръчички. ‘ма т’ва е щото са прекалили с витамин B12. Предимно.

Малките ръчички махаха в захлас, чуваха се детски песнички и скърцане на биберони. Малко ми напомняше за Аушвиц пейзажа, но това може да е заради временната ми зарибявка (по темата). Да правя сапун. Или това идваше от “Боен клуб”?! Не помня вече.

“Madness will set you free” - това е решението. Това трябва(ше) да пише над главната порта на концентрационния лагер! А има ли контрацептионни лагери?!

Какво би било там? Голям лош доктор, nazi alike, който има развалени зъби, но качествен, неотблъскващ дъх. Очила с масивен диоптър и загрубяла по лицето кожа, вследствие на дългата му служба по време на Великата (първа световна) война. И този доктор по цял ден, вместо да вади златни зъби и пломби, ще натиква контрацептиви в дупетата (дори) на своите пациент[к]и. Грешка. Или по-скоро корекция.

— жените го поемат в душевната си, долноустна област;
— мъжете го поглъщат посредством своята кална вена;

Практично!

Но след големия сив вагон, малките захласнати детски ръчички, табелата на входа и позитивния доктор… се появиха балоните. Шарени, всякакви размери. Ама не от грозните, тип жаба или кученце. Жерав или жираф. Нормални, кръгли, Пениуайз балони.

И докато се разхождам с тези надувки в ръка, които между другото въобще не ме хвърлят “Up (in the Air)”, виждам любимите си надписи върху столичните стени:

— Ушев, умри на МЕТАДОН!
— По-добре на хероин, отколкото дебел.

Практично!

Последна спирка. Всички лайномети, устни или снети, да слизат на мига, преди да сме им порнали гъза! Втора покана не чаках. Наведох се!

И всичко стана по-прекрасно. Лъскаво и мазно. Не като омазнено, а като превърнато в пейзаж с маслени бои. Чудесно, зеленичко, планинско. Хлъц-пръц! Мисълта за големия сив вагон изчезна. А шибаният #AngryBird мод засили своето влияние. Бачканье му е майката, дори когато ви мързи!

« подобни cynical speech, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. климатици @ July 12, 2011

Яко заглавие

« Тези порочни юлски дъждове В крак с шармантността »