Понесени от влагата в нощта,
във капка сливаме се бавно,
навън е тъмно, става хладно
и утрото изчакване така,
обгърнати в една мечта.

Мейт, тук на изток от рая вали на моменти, но се надявам утре да има слънце.
Много си прав, летния дъжд наистина е порочен и предизвикателен!

ужас. застреляй се.

Елфе, на мен много ми хареса това твое стихотворение.
Затова, позволи ми да ти дръпна една дребна добронамерена критика. :)
Според мен, в “модернистичния” стил, в който пишеш, инверсиите някак са неуместни, звучат ми архаично… “Модернистичен” тук употребявам в най-добрия смисъл на понятието.
Говоря за “душата своя”, което спокойно би могло да бъде “душата си”. Да, можеш да опонираш, че това също е инверсия, но ми звучи по-добре.
“И си изля душата” - това вече е друго…
Или “че познава ме”. Знам, написал си го така заради ритъма, но, ако трябва да избирам между компромис с ритъма и компромис с инверсията, бих избрал първото:
“че ме познава”.
Инверсиите са по-допустими в “мерената реч”, която ти не използваш. Но и там никак не е зле да се избягват, по възможност.
Извинявай за многословието, наистина ми хареса творбата ти.
Бих се радвал да прочета и твоето мнение за инверсиите, въобще не си мисли, че налагам своето. :)))

Приятелски поздрави!

P.S.
“Увертюрата любовна”, вместо “любовната увертюра” няма как да го коментирам, щото тук доста би се объркал ритъмът, но… Инверсиите не би трябвало да са ти присъщи, освен ако не си правиш майтап с поезията. :)))

Плам, нямам против критика(та), независимо каква е, стига да е такава! :)))))) (разбира ли се?)

Останалото - в интерес на истината термините ми убягват :) Не се стремя да влизам в какъвто и да е стил, нещата се получават такива, каквито ги напиша. След това разбирам, примерно, че са архаични или модернистични, че ползвам (повече или по-малко) инверсии и т.н.

Пиша по следния начин:
- пускам пръстите (те вършат работата на мислите - канализират каквото има за “казване”);
- минавам един път отгоре, за да забърша възникнали грешки по време на словобудството :))) и оставям прясно да отлежава;

На едни харесва, на други не. На мен ми харесва, а после не. И обратното ;))

Та… да, ритъмът е хубаво нещо, заради него бих направил компромис, но повече в полза на инверсията. Харесва ми как звучи. А и си падам малко… арх :D

В никакъв случай не си правя майтап (с поезията) :)

Cheers!

:)))
Е, готин пич си и искрено се надявам да не съм те обидил.
Аз самият съм архаичен. И то много.
Благодаря ти за отговора и за отношението ти към ритъма.
Да, важен е, искам да кажа, струва си заради него да се правят компромиси.
А пък ако е… сексуален, още по-важен става (за партньорката). :)))
Шегувам се, разбира се. :)
Жив и здрав да си!
Винаги, когато мога, те чета с удоволствие.
Радвам се, че имаш силата да пишеш.

:))

Аз на “зле си” не се обиждам, та на (качествена) критика ли :))

Мерси! Подобно и…

Пиша ;) Намирам сили :P

“Пиша ;) Намирам сили :P”
:)))

И слава Богу (или който всъщност е там)! ;)

Някой от всички. Там! ;)