Призив до всички онлайн говеда

« публикувано на 01-07-2011 @ 9:25 am »

cow-о-графия: Georgia Ezell
заоблачавайки се над: Uriah Heep - July Morning

Времето вървеше към заоблачаване, когато небето изведнъж реши да се изясни, остави слънцето да изтлее пред очите ми и предизвика случването на пълната идилия: опънати крака (но не вирнати), студена бира в ръката и спокоен микс от фонтанов плисък, разхождащи се хора, шумящи листа от дърветата в парка и (дори) птичи песнопения…

Но тази добре дирижирана мелодия не продължи дълго. Покрай мен, на бавен ход, минаха две майки. Бутаха колички с дремещи хлапета. Не обичам да се заслушвам, освен ако умишлено не слухтя, но разговорът им прониза иначе отпуснатата ми мозъчна кора.
Говореха си за това коя колко приятели има във Фейсбук. Както и за най-лошото нещо, което се случило на едната: омразната й (дори вече) бивша колежка имала над 3000 (три ‘иляди).

След това парираният ми поглед се спря на момче и момиче. От другата страна на фонтана. Явно се сваляха, защото момъкът започваше да прави масаж на раменете й, като по изключително плах начин отмяташе косите й в опит да има по-секси контакт с нея. Нещо, което и аз съм правил при подобни забежки. Да не помислите, че съм завършен психолог.
Това ми донесе усмивка на лицето и почти забравих най-безбожната тревога на майките (след свекървата, Биг Брадър и блокирания акаунт в БеГе Мама). Почти… щото се сетих за една история.

Близкото минало. Купон. С мой френд разцъкваме между стаите, бутилките и изправените мацки. Погледът ми се засича с една много чаровна млада дама. Нейна приятелка изпълняваше (доста неопитно) същите разтриващи движения около раменете. Не много добре, но поне не изглеждаше притеснена.
До развръзка в разговора така и не се стигна. Защото не успях да започна такъв… В мига, в който понечих, чаровно усмихната девойка, с дълбоките черни очи, направи галантен завой и се премести в другата стая. Последвах я. Пак визуален контакт, пак усмивки, джиджи-биджи. Приближавам се – тя пак. Черният лебед – финес, грация и в другата стая. Питам моя френд: “Смърдя ли? Да нямам сперма около устата? Тая що се усмихва като после ми бяга?”

Тези маневри се случиха още няколко пъти в следващите два часа. След което се позиционирах на едно кресло, сам си пусках музиката, пийвах си и хич не ми дремеше. И друг път съм бил “жертва” на социален риджект.
И всичко щеше да е прекрасно, ако точно, когато си тръгвах, на вратата не ме догони приятелката на онова боязливо девойче. Ухили се и ми подаде някаква хартийка в ръката. Каза ми чао, а аз отидох да ям пиянско суджу в близката дюнерджийница.
Изтрезнях на сутринта. Бях заспал с дрехите, а до мен стоеше листчето. Върху него имаше написано женско име и скайп акаунт. Добавих “лицето” и какво да видя? Черният лебед в цялата си прелест!
Не си разменихме повече от петдесетина реда чат, преди да ми предложи виртуален секс. Даже не се надървих… Директно дадох block и отидох да си налея водичка. Умирах за вода… докато за страхливи пикли – никога не съм имал време и желание!

Къде свършва реалността и къде започва офф… лайнността? Екскрементален въпрос с размекнати фундаменти. Знам, че напоследък всичко е ежедневие, сметки и оплакване от (раз)силните на деня, но все пак трябва да запазим човещинката в себе си.
И докато непрекъснато намразваме онлайн персонажите, а офлайн такивата ги виждаме все по-рядко, няма как да очакваме подобрение върху житейската (ни) времева линия.

Не ме интересува колко много напредват технологиите. Тяхната цел е да ни съешават, а не (както клишето продължава да говори) да ни разиденяват още повече.

Защо ли?

Знам, че никой не е забогатял от бачкане. Знам, че всеки иска да живее по-добър живот. Някъде. Нещо, за което би трябвало да се бориш, а не да идва наготово. Като даденост.

Но въпреки самоцелните несгоди, които поставяме като препятствия, не бива да забравяме, че това са обикновени самовглъбения. Нека не ги превръщаме в стени-забрани помежду ни!

Ако бяхме толкова шибано интелигентни, нямаше да прахосмучем убитите си фантазии в кьошетата на къщния ни уют. Щяхме да търсим контакт! За да се надскочим. Да се конкурираме на интелектуално ниво, а не да търсим тема, заради която да си изподъвчем червата един на друг.

И това идва със събуждането!

Освен цели като: “Кога е следващото пиянско събиране?”, “Следващият як концерт?” или “Следващата почивка, прекарана в нееволюционно безвремие?”… не ни остават много (други) опции, нали?

Какво?

Кариера? Дом (собствен)? Лукс? Комфорт? Ваканции? Деца (Oh, please!).

Не сме безотговорни. Напротив. Твърде отговорни сме. При това кибичим заключени в шибаните си камбанарии. И на никой не му пука за молебена на другия.

Ние сме интелигенция от говеда. Които вместо да се доверят на животинския си инстинкт, се превръщат в хора, за да могат да построят по-самотна, по-уединена и по-лъскава кошара. Сами. Самостоятелно. В ареала на гадния мултиплеър - живот!

Живеем в един град, а се познаваме бегло. И то с малцината, с които сме осъществили контакт.
А живеем в симбиоза. Против всяко неразбиране, против цялата плява, която ни заобикаля и паразитира на наш гръб!

Парадоксалното е, че вместо да разпускам в момента, мисълта ми е обременена от липсата на всички вас. Не, не плача, нито съм (твърде) меланхолично настроен.

Болката е там, че пиша офлайн, върху тая тетрадка голям формат с широки редове, за да го набера по-късно онлайн. Форматирано, под над дразнещата граница от 500 думи, със секси снимка, белким цъкнете на линка.

Току-виж някой се трогне! Наздраве, мои интелектуални говеда!

——

За Уеб Джезве

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Дринов @ July 1, 2011

Трябваше да я хванеш онази черна лебедюха и да ѝ оскубеш дупарата, пряко волята. Сега щях да се чувствам по-добре! Вместо това сега имам сутрешна петъчна депресия? Безценно! :(

Наздраве!

Говедата са секси! Затова цъкнах!

2. Omnia @ July 1, 2011

Наскоро с по-голямо от мен приятелче - разбирай 43 год. сериозно си говорихме по темата. Той е в някакъв див ужас какво става с моето и след мен поколения - само онлайн, само фейсбук, само виртуално общуване и никаква истинска емоция. Всичко е един монитор, до/в/пред, който си побрал целият си живот. Така не се трупат преживявания, които да вкусваш отново и отново, така ставаш вирто-наркоман, да го кажем така. И какво, питам аз? Това може да бъде възприето, обяснено и разбрано само от хора, които преди технологията са живели истински и са търсели начини да се справят, да се обадят, да живеят в реалният живот, не в нет-пространството. За всички останали, родени с компютъра/лаптопа, това е вид възпитание, нещо съвсем нормално. На тях ние ще изглеждаме ненормални. Защото те друг начин не познават.
Та - На колко хора реално им пука? Колко комплексари си изграждат живота, който желаят, в интернет? Според мен процеса е закономерен, както всичко останало в природата. Напредъкът на технологиите отслабва човешкото в хората. Вземаш, но даваш. Дали цената е правопропорционална, е въпрос на лични възприятия.

3. legrandelf @ July 1, 2011

Дринов, ми да. (с)Утрешна петъчна депресия е по-добре, отколкото преебан лежерен следработен ден :))))) Много мъчно ми стана тогава, почти се разплаках :(

:))))))

Не можах да намеря по-секси говеда. А ако бях сложил цомбести гърли, някой сигурно щеше да писне, че е неуважително да оприличавам говедата с жени. А сега за феминистки време нямам :D

Всъщност никога нямам за тях, ъххъхъъ :D

Omnia, правилни разсъждения! ;) Макар, че не искам да разсъждавам по въпроса, а по-скоро да консумираме офлайн моментите. Като на първо време - създаваме повече такива! ;))

Че скоро и на нас ще ни чукнат по една плоча :D

4. Omnia @ July 1, 2011

Всъщност не става въпрос за разсъждения, а за правилно ориентиран призив - не само към консуматорите на нет-наркотика, но и към техните родители и тези, които мислят да стават такива - да възпитават правилно децата си. Все пак - всичко започва в детството - Фройд трябва да получи нобелова награда за по-голямата част от разсъжденията си и теченията, появили се след него, но да не задълбавам чак пък толкова ;)

5. Nadinka @ July 1, 2011

Страхотно. Много постен коментар от моя страна, но нямам какво повече да кажа. ‘баси.

Кога е следващият як концерт?

6. gergana @ July 1, 2011

пфу, да бях послушала Дринов и да не чета… а така хубаво започна, та се подлъгах :( и на мен ми се скапа
а пък ти какво искаш, момичето чуло, че правиш виртуозен виртуален секс и решило да те пробва :)
това ли трябваше да изпльоскаш на Джулая
и като е за шибаняккафето, защо си цапаш блога с него
май… не те разбирам (вече)
(а кога ли съм те)
тъжно

7. Val @ July 1, 2011

Добър текст Марти.
Сега видях и публикацията в УЕБ КАФЕ. Кой е Оня Дето Го Трият :D
Яя, ходом марш към Какао Бийч :D Там всички са офлайн.

8. legrandelf @ July 1, 2011

Nadinka, ми не знам, нещо в Маймунарника май :))))

gergana, да го беше, да го! :))) Ш’си плющя к’вот’ си искам тука :D

Val, не го знам ;))) Ама Какао Бийч е привлекателна история. Само ако можеше да не е кучка, при това какаова :D

9. Len @ July 1, 2011

Статията ми хареса мейт :) Кога ще съчиниш нещо и за пастирите на онЛАЙН говедата? Днес вали, но имаше хора навън по улиците - явно времето не спира желанието за социални контакти, а температурата и плажа са мощни катализатори. А гледайки притока на чужденци не им завиждам на онези работещи в кожно-венерическия кабинет…

10. silvia tencheva @ July 2, 2011

Много готино си казал, всичко е точно така… иначе WEB KAFE отдавна съм го открила ,браво на тях, че са те оценили :)))

11. gergana @ July 2, 2011

хахах, Силвия!?, да беше проверила поне като как са го оценили… лол…

12. Зайко-Байко @ July 2, 2011

ето няколко предположения по развръзката на случката:
1. момичето е искало “сериозна връзка” (със сигурен и бърз интернет), а не някакво си ебане на крак (траещо м/у 20-30 сек. заедно с предебалната игра)
2. тя си знае, че е огън момиче, прави високоволтаичен секс и не е посмяла да те възпламени, виждайки набъбналия контакт в копчалъка ти и взела впредвид съдържанието на алкохол в тялото ти - щяхте да изгърмите като новогодишни фойерверки още по обяд
3. не е искала да изглежда “лесна жена” - няма да ти пусне преди да сте початили 3 години, 5 месеца, 6 седмици и 10 дни, а на 20-тия час и 59-тата секунда ще каже колебливо - ами… не знам… дали не избързваме… ;)
4. пада си по груповия секс - какво по-хубаво да те сподели със 140-те души от адресната си книжка в скайп, имало ли е толкова хора на купоне - НЕ!
5. имала е да те пита нещо “по компютрите” - е, трябва ли за един такъв въпрос да си цапа ръцете, косата, устата, другата уста и т.н. със спермата ти?!?
…
и т.н.
чин-чин за черните лебедки и техните белоптичи колебания, които те вдъхновяват
:)))

13. климатици @ July 12, 2011

Заглавията къртят коментарите не им отстъпват

14. legrandelf @ July 12, 2011

Много си прав…