Навярно си забравила

« публикувано на 30-06-2011 @ 10:50 pm »

фотография: Monica Bellucci
мелодично откривайки те чрез: Moby - Alone

Какво бе чувството да се вглеждаш,
в бездънно топлия поглед на любимия?
Какво изпитваше, докато се оглеждаш
за очите, пламенно студени, на любимия?

Навярно си забравила…

С попътен вятър като този,
едва ли ще останат кратери непрескочени.
Макар и силата ти да е безсилна
пред емоционалните пропасти, към които все се силиш…

Навярно си забравила…

Че бягането бе основна цел.
Сякаш от кошмар, препълнен с траурна илюзия.
И малко чар.
Но все пак страшен бе тоз’ кошмар. Демоничен, стар.

Навярно си забравила…

Че обичаше, безрезервно.
Дори, когато болката бе повече от любовта.
И сякаш чувството нагарчаше,
като изгоряла плът в утробата човешка.

Навярно си забравила…

Играеше. Преди. Щастлива.
С поглед палав, взор драстичен.
Сломяваше прегради, мразовити бариери,
пред които характери най-страшни са загивали дори. Без дъх.

Навярно си забравила…

Че чистотата на душата е в идеята.
За тихата и малко плаха свобода.
И дълбините на нейната чувствителност,
покрити (да) са с копринена завеса.

Навярно си забравила…

Че само чувство на спокойствие,
едничка вяра, към безвремието тленно,
би могла да те превърне в частица волна,
специална, мила, [не]ангажиращо прекрасна.

Навярно си забравила…

Че е време да обичаш.

Отново!