Работният ден на един интелиген(т)

« публикувано на 28-06-2011 @ 11:41 am »

dude-о-графия: Mommy’s Pen
под звуците на: Crystal Fighters - At Home

Събуждането е изключително тежко. Съпроводено е с голяма доза пръхтене, пуфтене, тук-там и псуванье. Разбира се, проклинате факта, че трябва да ставате сутрин. Толкова рано. Мислите си дали денят пак ще е толкова лайнян като и предните. Обвинявате шумния си съсед, спряната (през нощта) вода, пиенето (щото още ви мотае главата) и, разбира се, Костов!

Някои са по-ранобудни, други стават в 8:00. За поспаланковците и 10:00 да е - пак е рано. Предстои рант обиколка из социалките. Насоциалването се състои в това да се логнете (в случай, че не сте цъкнали на автоматичния логин) в туитър и фейсбук. Прекопавате лехата с Your tweets retweeted, както и Mentions. Игнорирате всички руски ботове, нежелани “приятели” и тъповидни рикуести в двете мрежи.

Публикувате поредица от статуси за това колко гаден е съответният делник, как отново ви се спи до безкрайност, колко шибани са шофьорите по улицата, как градският транспорт закъснява и, разбира се, Костов!

Някъде там между първата (работна) цигара и първото (работно) кайве се чеквате в друга(та) социалка, благодарение на която върлите ви последователи (Джийзъс пъстърва да яде) знаят къде точно бачкате, кои са най-близките кръчми, удобни за обедната ви почивка, както и други [дез]информационни простотии.

Следва преглед на “печата”. Тъй като единствената хартия, която ползвате в живота си (вече) е гъз папирът, прегледът на печата се състои в скролване на уеб страници, кликане на линкове и (евентуален) like или reshare (retweet) на заформящите се като тренди теми в мрежата.

Има поне една фотогалерия, която ви кефи, поне един социален спийчлес(с) текст и поне едно идиотско видео на роден музикален талант в стила на Джорджано и/или Деян Неделчев. Ако Веско Маринов е имал безсънни нощи - от него също се очаква включване.

След изтърването на линкове от вашия личен интерес предстои масиран коментарен хематом за социалките. Основно във Фейсбук. Докато не превърнете поне 4 от статусите на свои приятели в коментарно цунами - не се спирате. Задължително има малоумно заглавие на статия, която в един или друг момент ви кара да починете, да се посерете или просто да обвините Костов!

Тъкмо, когато си мислите, че онлайн еуфорията е приключила, идва ред на работата. Но се сещате, че след такъв хубав социален секс, си е грехота ако не запалите (още) една цигара, която върви ръка за ръка с ново кайве. Разбира се, офисното кафе е много гадно, трябва да пушите на балкона (или пред сградата на офиса), а принтерът пак не бачка, което пък е причина шефът да е в особено спарено настроение. Което оправдава гърлените звуци (като при заколение), идващи от дъното на коридора.

Наближава 11:30, а вие приближавате мишката към иконката на служебната ви поща. Добре запознати сте колко виагра, часовници “Рулекс” и досадни нюслетъри от фирмите на вашите онлайн приятели ще се изсипят върху главата ви в мига, в който дабъл кликнете гадния аутлук.

Не го правите.

Пускате любимата си песен (или моментното музикално настроение) в някоя от социалките. Предстои нов коментарен поток или офтопизиране до краен предел, което в един или друг момент от забавно се превръща в досадно. Та дори ви се приработва. Но не много.

Дочувате по радиото (в обедните новини), че Костов отново е виновен. Теглите една майна на ситуацията. Плюете върху държавата с думите: “Плюем ти на държавата, да го еба!” и излизате в обедна за една успокоителна биричка.

Почивката трае повече от един час, просто защото не ви се прибира в гадния офис. Но въпреки това го правите, щото после и пари за бира няма да има, ако не излежите докрай работния ден.

Нова цигара и нови социални (с)татуси. Кой какво е ял, как е преял и на кой му се е досрало (в последствие). Въпреки, че нямате кинти, отново сте хапвали нещо леко: салата с риба тон, печени филийки със сьомга, боб чорба, люти чушки, една-две бири, десертче и не знам си още какво, което (както всички знаем, щото в едни и същи заведения влизаме) не е по-евтино от десятка.

Влизате в периода на най-неугодното за работа време. Между 13:00 и 15:30. Това е време, в което дори Господ обвинява Костов!

Докато пушите цигари на всеки 15 минути, пиете кафе на всеки 25 минути и рифрешвате популярните сайтове в нета (на всеки 10 секунди) се стремите да изглеждате бодър. Мишката отново е в близост до иконката за служебната поща, но с отработено движение съумявате да я отдалечите достатъчно, че да не се пусне (случайно) както веднъж се бе случило на колегата ви Пешо. Последният в момента е уволнен, на хапчета и по цял дел гледа сутрешни блокове, чете утрешни блогове и… тролва в новинарските сайтове. Който работи, не трябва да яде!

Времето след 15:30 използвате за заяждане. След като най-сетне сте се наспали, наяли и напърдяли (душевно) е време да извадите специалните си линкове, тези, свободни съчинения или просто да напишете в коя посока си бършете задника.

Всички тези неща задължително водят до безсмислени спорове, обяснения от сорта на: “Нищо не разбираш”, “Ебати колко си прос’” и “Шепочинакопелетъпо!”. Някой се фръцва на втория коментар и след това ви се пъне на лични, докато съвсем не си извадите очите. С виртуални клечки за зъби.

А никой не подозира, че Костов е виновен…

От 16:30 започва планирането на вечерта. Хубаво е да се знае от рано кой къде ще ходи след работа, въпреки, че… накрая никой никъде не излиза. Или поне не казва. С мобилните телефони вече е трудно да заставиш някой за точна среща, предвид факта, че пет минути преди нея може спокойно да ви стрелне един SMS с думите: “Sry! Nqma da uspeq…”

Не знаете на кое да се гневите повече: шльокавицата или несериозността човешка. Разбира се, накрая избирате Костов!

Краят на работния ден наближава, а вие сякаш сте го пропуснали. Не краят. Другото. Няколко минути преди финалния звънец да оповести свършека, все пак кликате върху иконката на служебната поща. Тъй като ползвате MS Office, програмата крашва, вие псувате Бил Гейтс (затова, че е трети братовчед на Костов) и shut down-вате компютъра.

Напускате офиса, отивате да пиете по едно с малкото сериозни онлайн приятели и… на другия ден повтаряте процедурата.

В края на седмицата все пак се засичате с шефа си, който ви посреща с думите: “Ти още ли си тука бе?!”, на което вие връщате учуден поглед и сигнал свободно.

Мда. Ако си бяхте направили труда поне един път да заредите иначе разбития аутлук, щяхте да видите писмото, в което пише…

“Мързеливият ти задник е уволнен. Пи Ес: Ънфренднах те от ФъБъ, ю пънкес туитин’ санавабич!”

Oh, well… Трудно е да си интелиген(т). Па макар и за един ден…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Ondine @ June 28, 2011

ЕнтЕлигЕнтА много си се социализирал :))))

2. зори @ June 28, 2011

А как изглежда иконата на служебната ми поща?
Щото се си мисля, че и аз съм супер ЕнТЕЛЕгентна, а скоро видях шефа във Фейсбук.

3. legrandelf @ June 28, 2011

Всяка иконка за Аут(сайдер, ни )лук (мирисал, ни лук ял) върши работа! :D

А щом и шефът вече е във Фейсбук… фирмата върви към сигурен фалит :D

Но… както се разбра, а ако не се е - ще повторя (или който пази бройката на точните споменавания) - Костов е виновен!

:)

4. Кака ти @ June 28, 2011

ей така те харесвам

5. gergana @ June 28, 2011

мда, друго си е да си безработен профан, съвсем друго! :)))

6. Val @ June 28, 2011

Наближава полунощ. Решавам да посетя сайта на кинофестивала в Порто Алегре който започва следващия месец. И какво да видя. Жената се превърнала в МЕСООО :)
Meat

7. емо @ June 28, 2011

Има един, на който му викам Бай Бан. Та, Бай Бан и други подобни на него, ползват подходящ бан софтуер. С тази хитринка Бай Бан вижда колко клика си реализирал на фейса, тута и др. подобни. Един ден на Бай Бан решава да блокира някой социални мрежи, на което бай интелектуалеца реагира интелигентно, като отново си купува вестника от спирката :))

8. Кръстю @ June 28, 2011

… И ония, младия пИдал, с очилцата и той!… (смях)