Наследството на Жана Д’Арк

« публикувано на 11-06-2011 @ 2:09 pm »

фотография: Milla Jovovich

За XXI-ви век ни обещаха много неща: ядрена война, посещение на извънземни, краят на света, незалепващо тефлоново покритие за мъжки вибратори и какво ли още не. За съжаление – нито едно от изброените не е видяло бял свят. А и не вярвам в оставащите 89 това да стане… Скептик!

За сметка на това, най-явно случващите се неща сякаш остават пренебрегвани. Извинявам се, че отново ще се позова на еволюцията, но именно тя е най-логичното обяснение и последователност от физически и нравствено трансформационни събития, която може да даде отговор на въпроси от рода:

— защо мъжете пускат дълги коси и си епилират краката;
— защо вълнистото папагалче прилича повече на миеща се мечка, отколкото на птица от рода пернато-хвърковати;
— защо тийнейджърки, все още не влезли в пубертета, се държат като излизащи от климактериума и то заради… мъже – на тяхната възраст (значи хлапета).

Преди да сте завдигали ръце, свити в добре познатия ни “V”(ictory) знак, нека опитам сам да [си] обясня видимо парадоксалната метаморфоза. Без излишни драматизации, разбира се.

(кос)Мата Хари

Екзотична танцьорка, куртизанка и една от най-известните шпионки (но не за блиндирани врати) през Първата световна война. Изискана, със самочувствие и завидна доза непукизъм, дръзнала да доносва на повече от една страни – двоен агент.
Завършен лъжец, сексуален експлоататор и добър пример за социално инженерство.

Амелия Иърхарт

Първата жена, прелетяла соло Атлантическия океан. Преди активно да хване щурвала, мацката е била медицинска сестра по време на Първата световна. Детството пък и преминава в постоянни мечти подир най-различни типично мъжки (за времето си) професии.
Пример за строго амбицирана дама, в зенита на силите си, разполагаща с изключително голямо самочувствие - горивна смес за постигането на Каквото-съм-си-наумила!

Сексуалната революция

Освен появата на “Коса”, другото хубаво нещо, което се е случило на човечеството (за периода 1961-1979) е сексуалната революция. Освобождението на половете, въображението в плътско-удоволствен аспект и пълен карт бланш на физическото сношение. Стигат ни толкова духовни години!
Въпросната революция е праг, разграничаващ Новия от Стария завет. Нещо като: Преди Джийзъс да загуби девствеността си и след това. Мария, ах, Мария…

Мелани Грифит

С ролята си на “Работещо момиче” директно материализира всички детски мечти от главата на Амелия, пронизвайки право в сърцето иначе непоклатимия финансово-икономически стожер – патриархатът в професионално отношение.

Глен Клоуз

Може би най-зловещият пример от изброените – жената, която ме изплаши за първи път. Жената, която по всички параграфи еба майката на Майкъл Дъглас. Същата, която сготви заека му (затова в момента си въдя котарак, а не дългоух пухльо; макар, че и мяу-мяу се побира в тенджерата ми от баба). И тази, която отмъсти заради неправдата спрямо всички жени, които някога са били прелъстени от един мъж (или повече, зависи по какво си падате) за една вечер и след това цял живот са чакали разплакани на телефона за заветното му обаждане.
А мобилните са отскоро, SMS-ите също. Това да чакаш на шайба си е… кошмар, от най-висш ранг!

Защо минахме през всичко това ли?

Лично аз оценявам всички тези малки и незабележими житейски (кои реални, кои не) тиренца като структуроопределящи характера на модерната жена. Така е – колкото повече информация поглъщаме, толкова по-задръстени се чувстваме, но… всеки сам прави избор между любознателност и пълен профанизъм.

Модерната жена (вече) се справя сама. С всички актуални технологии и медицински процедури, дори не й трябва физически контакт с оплодителя. Докопва се до спермата му (или подбира някоя по каталог със снимки и един-два абзаца текст, обобщаващ всички постижения на пениса до момента на семеотделянето), след което се подлага на нужната интервенция и воала. Приключва и този въпрос от конспекта на родителите й.

В наши дни често жената печели повече от мъжа. По-амбициозна е (особено в ученето). Не я мързи (освен ако не е решила да гради кариера като офис-прахосмукачка: сутрин си лакира ноктите на бюрото, а вечер - осмуква събралия се прах под бюрото… на шефа). По-отворена е и взима решения по-лесно. Колко са правилни и (а)морални – друг да оценява. При тея работи и да си мъж, и да си жена… едва на 40-я ден разбираш кое си е струвало и кое не.

Вече няма серенади, написани поеми, атрактивни и/или романтични покани за вечеря (на свещи или… V-образни двигатели) от мъжа към жената. Няма дуели (ех, Онегин, Онегин… да знаеше какво ще стане), нито отрови, които да бъдат изпити в сюблимен сърцераздирателен момент на откровение.

Загубено не в превода, а във времето. Еволюционната гумичка върви по графитените следи на изгубените привички и норми, забърсвайки ги една след друга.

Но не бива да ревем!

Мъжете са изпуснали инициативата. Или умишлено са я ритнали към полето на жените. Те пък от своя страна съвсем не остават със скръстени ръце. Поемат щафетата и… се бият за гаджетата си. Нещо, което е [било] нормално само за Мексико, в момента си развява орисията из целия свят. България, като една жива и движеща се в крак с времето държава, наваксва достатъчно бързо с всички зараждащи се (по-скоро израждащи се) глобални тенденции.

Аз ли какво правя? Заради 50-те си процента женственост обичам романтиката, жестовете, джентълменството. Заради другата половина от характера ми – гледам футбол, напивам се, чеша се по неокосмената гръд и плюя самодоволно. Мога да ползвам ютия (и тази за гладене, и онази за разпръсване на неприятно струпала се тълпа), пералня, четка за зъби и котлон.

Има някакъв чар в това жената да те кани на среща. Стига да не й се превръща в навик. А и на теб, разбира се. Животът не е диван и дистанционно. Нито готварска печка и регистрация в BG-Mama.

За финал – малък (главоблъскащ) подарък. Предефиниране на понятието Жана Д’Арк: “Твоят пърсънъл Джийзъс, но с цици”.

——

За Уеб Джезве

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Алис @ June 11, 2011

Ама хайде махни я тая снимка, да мога да стигна и до текста…

2. legrandelf @ June 11, 2011

На кривия читател, снимката му пречи (rofl)

:))))

Сега пък фетиш и към Мила Йовович ли разви (или си го имаш още от малка)? :)))

3. Алис @ June 11, 2011

То към нея няма как иначе. Някак си естествено идва такава реакция :-)

4. Val @ June 11, 2011

Хъх, какъв е този спам филтър който си настроил :))

5. legrandelf @ June 11, 2011

Нищо не е барано по настройките (освен, че сложих 14 дневно гасене на коментарите - сиреч, като минат 2 седмици от публикацията - коментари: ньет!) :)))

:))

Ако някой не може да публикува, навярно е зад прокси (or something) :)

6. Ondine @ June 11, 2011

Добре, че остарях… и не ми се налага да си търся сега мъж или той да ме търси :))))) ;)

7. Violeta @ June 11, 2011

Това, че няма романтика вече, прави живота скучен. Ако жените прибягват до романтични жестове и пеят серенади, стават за смях… А ако мъжете го правят - демоде. Еми, скука.
На фона на целия цинизъм и желязно отношение, жените трябва малко да се поразмърдат и да хващат китарата и да учат любовни парчета от 50-те, които да чуруликат под прозорците на мъжете. Тъкмо времето се постопли навън :)

8. gergana @ June 12, 2011

еййй, как ме сетихте за серенадите… казвала ли съм ви, как Емил Кошлуков (и компания) ни събуди една майска утрин с песен на Бийтълс и китарен звън под прозорците на общежитията… беше толкова мило, незабравим жест от човек, прочул се с провокативното си държание, а всъщност креативен романтик! и пак му благодаря! наистина беше прелестен (а аз по принцип не обичам романтичните жестове)
:)