Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Наследството на Жана Д’Арк
« публикувано на 11-06-2011 @ 2:09 pm »
фотография: Milla Jovovich
За XXI-ви век ни обещаха много неща: ядрена война, посещение на извънземни, краят на света, незалепващо тефлоново покритие за мъжки вибратори и какво ли още не. За съжаление – нито едно от изброените не е видяло бял свят. А и не вярвам в оставащите 89 това да стане… Скептик!
За сметка на това, най-явно случващите се неща сякаш остават пренебрегвани. Извинявам се, че отново ще се позова на еволюцията, но именно тя е най-логичното обяснение и последователност от физически и нравствено трансформационни събития, която може да даде отговор на въпроси от рода:
— защо мъжете пускат дълги коси и си епилират краката;
— защо вълнистото папагалче прилича повече на миеща се мечка, отколкото на птица от рода пернато-хвърковати;
— защо тийнейджърки, все още не влезли в пубертета, се държат като излизащи от климактериума и то заради… мъже – на тяхната възраст (значи хлапета).
Преди да сте завдигали ръце, свити в добре познатия ни “V”(ictory) знак, нека опитам сам да [си] обясня видимо парадоксалната метаморфоза. Без излишни драматизации, разбира се.
(кос)Мата Хари
Екзотична танцьорка, куртизанка и една от най-известните шпионки (но не за блиндирани врати) през Първата световна война. Изискана, със самочувствие и завидна доза непукизъм, дръзнала да доносва на повече от една страни – двоен агент.
Завършен лъжец, сексуален експлоататор и добър пример за социално инженерство.
Амелия Иърхарт
Първата жена, прелетяла соло Атлантическия океан. Преди активно да хване щурвала, мацката е била медицинска сестра по време на Първата световна. Детството пък и преминава в постоянни мечти подир най-различни типично мъжки (за времето си) професии.
Пример за строго амбицирана дама, в зенита на силите си, разполагаща с изключително голямо самочувствие - горивна смес за постигането на Каквото-съм-си-наумила!
Сексуалната революция
Освен появата на “Коса”, другото хубаво нещо, което се е случило на човечеството (за периода 1961-1979) е сексуалната революция. Освобождението на половете, въображението в плътско-удоволствен аспект и пълен карт бланш на физическото сношение. Стигат ни толкова духовни години!
Въпросната революция е праг, разграничаващ Новия от Стария завет. Нещо като: Преди Джийзъс да загуби девствеността си и след това. Мария, ах, Мария…
Мелани Грифит
С ролята си на “Работещо момиче” директно материализира всички детски мечти от главата на Амелия, пронизвайки право в сърцето иначе непоклатимия финансово-икономически стожер – патриархатът в професионално отношение.
Глен Клоуз
Може би най-зловещият пример от изброените – жената, която ме изплаши за първи път. Жената, която по всички параграфи еба майката на Майкъл Дъглас. Същата, която сготви заека му (затова в момента си въдя котарак, а не дългоух пухльо; макар, че и мяу-мяу се побира в тенджерата ми от баба). И тази, която отмъсти заради неправдата спрямо всички жени, които някога са били прелъстени от един мъж (или повече, зависи по какво си падате) за една вечер и след това цял живот са чакали разплакани на телефона за заветното му обаждане.
А мобилните са отскоро, SMS-ите също. Това да чакаш на шайба си е… кошмар, от най-висш ранг!
Защо минахме през всичко това ли?
Лично аз оценявам всички тези малки и незабележими житейски (кои реални, кои не) тиренца като структуроопределящи характера на модерната жена. Така е – колкото повече информация поглъщаме, толкова по-задръстени се чувстваме, но… всеки сам прави избор между любознателност и пълен профанизъм.
Модерната жена (вече) се справя сама. С всички актуални технологии и медицински процедури, дори не й трябва физически контакт с оплодителя. Докопва се до спермата му (или подбира някоя по каталог със снимки и един-два абзаца текст, обобщаващ всички постижения на пениса до момента на семеотделянето), след което се подлага на нужната интервенция и воала. Приключва и този въпрос от конспекта на родителите й.
В наши дни често жената печели повече от мъжа. По-амбициозна е (особено в ученето). Не я мързи (освен ако не е решила да гради кариера като офис-прахосмукачка: сутрин си лакира ноктите на бюрото, а вечер - осмуква събралия се прах под бюрото… на шефа). По-отворена е и взима решения по-лесно. Колко са правилни и (а)морални – друг да оценява. При тея работи и да си мъж, и да си жена… едва на 40-я ден разбираш кое си е струвало и кое не.
Вече няма серенади, написани поеми, атрактивни и/или романтични покани за вечеря (на свещи или… V-образни двигатели) от мъжа към жената. Няма дуели (ех, Онегин, Онегин… да знаеше какво ще стане), нито отрови, които да бъдат изпити в сюблимен сърцераздирателен момент на откровение.
Загубено не в превода, а във времето. Еволюционната гумичка върви по графитените следи на изгубените привички и норми, забърсвайки ги една след друга.
Но не бива да ревем!
Мъжете са изпуснали инициативата. Или умишлено са я ритнали към полето на жените. Те пък от своя страна съвсем не остават със скръстени ръце. Поемат щафетата и… се бият за гаджетата си. Нещо, което е [било] нормално само за Мексико, в момента си развява орисията из целия свят. България, като една жива и движеща се в крак с времето държава, наваксва достатъчно бързо с всички зараждащи се (по-скоро израждащи се) глобални тенденции.
Аз ли какво правя? Заради 50-те си процента женственост обичам романтиката, жестовете, джентълменството. Заради другата половина от характера ми – гледам футбол, напивам се, чеша се по неокосмената гръд и плюя самодоволно. Мога да ползвам ютия (и тази за гладене, и онази за разпръсване на неприятно струпала се тълпа), пералня, четка за зъби и котлон.
Има някакъв чар в това жената да те кани на среща. Стига да не й се превръща в навик. А и на теб, разбира се. Животът не е диван и дистанционно. Нито готварска печка и регистрация в BG-Mama.
За финал – малък (главоблъскащ) подарък. Предефиниране на понятието Жана Д’Арк: “Твоят пърсънъл Джийзъс, но с цици”.
——
За Уеб Джезве
« Манифест на една мъжка курва | Публика в мензис VII » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Ама хайде махни я тая снимка, да мога да стигна и до текста…
На кривия читател, снимката му пречи (rofl)
:))))
Сега пък фетиш и към Мила Йовович ли разви (или си го имаш още от малка)? :)))
То към нея няма как иначе. Някак си естествено идва такава реакция :-)
Хъх, какъв е този спам филтър който си настроил :))
Нищо не е барано по настройките (освен, че сложих 14 дневно гасене на коментарите - сиреч, като минат 2 седмици от публикацията - коментари: ньет!) :)))
:))
Ако някой не може да публикува, навярно е зад прокси (or something) :)
Добре, че остарях… и не ми се налага да си търся сега мъж или той да ме търси :))))) ;)
Това, че няма романтика вече, прави живота скучен. Ако жените прибягват до романтични жестове и пеят серенади, стават за смях… А ако мъжете го правят - демоде. Еми, скука.
На фона на целия цинизъм и желязно отношение, жените трябва малко да се поразмърдат и да хващат китарата и да учат любовни парчета от 50-те, които да чуруликат под прозорците на мъжете. Тъкмо времето се постопли навън :)
еййй, как ме сетихте за серенадите… казвала ли съм ви, как Емил Кошлуков (и компания) ни събуди една майска утрин с песен на Бийтълс и китарен звън под прозорците на общежитията… беше толкова мило, незабравим жест от човек, прочул се с провокативното си държание, а всъщност креативен романтик! и пак му благодаря! наистина беше прелестен (а аз по принцип не обичам романтичните жестове)
:)