Манифест на една мъжка курва

« публикувано на 08-06-2011 @ 10:56 am »

nostal-o-graphy: Psycho
mixing: Mark Norman - Ventura (ATB Remix)

Не е сложно да живееш по правилата, стига да не спазваш повечето от тях. Сряда е един от онези дни, в които минутите минават бързо, часовете още по-бързо, а самият ден - мимолетно, като пърхаща пеперуда, почти девствена, но не съвсем. Пеперудоебецът отдавна се е погрижил за нея.

В сряда се сяда. С гъз околовръст. Върху зноен хуй чевръст. Благодаря ти, Жоре Гъзо!

И ако разликата е в различията, то хорските такива са незабележими. Някои дори се белят от слънцето, а други го забелват пред техните си слънца. Какъв е анал-логът на “сине майчин”? Дъще бащина? Или щерке татьова?

Знаете ли какво е американски пазарджиклия? Това е първообразът на всички фетишизирани, модерни уонаби-та. Това последното не се яде с ориз и сьомга, нито се маже върху сценарийна филия от екипа(жа) на “Лукас Артс”.

Американският пазарджиклия желае да прилича на Норман Бейтс (или поне малко да се докосва до другата успоредна, лишена от допир в пространството и времето - Патрик Бейтман). Желае, ама няма. В крайна сметка се получава един излакутен образ, който копира тенденциите, но върху гърба си има надпис: Адибас. Или Гуки. Защо не и Рулекс?

Фалшификатите ни наобикалят и непрекъснато ‘фърлят прах в очите на нас, мирните люде. Колко сме мирни това е съвсем друга тема. Но след едно обилно сране рано сутрин - реално нямам причина да съм нервен? Не ме духа вятър, нито ме вали дъжд (макар последните често да са прекрасно ободряващи, предвид тежките вечери на алкохолизъм).

Няма нито един “-изъм”, който да си заслужава преяждането. Ама това се разбира едва, когато стомашно-чревният ти тракт е пред пръсване, а дебелото черво скимти: “Миииииир… мииииир, морно копеле, пацифистко!”

Това последното веднъж го чух в съня си и оттогава спрях с преяждането. Или беше след сцената в “7едем”? Не помня.

Когато социалните колизии се превърнат в стомашни колити - тогава имаме проблем. Имаме и игра, а някъде там се мъдри и неадекватната сделка. От онези предложения, на които наистина не можеш да устоиш. Тогава никакъв антибиотик няма да ти помогне. Хомеопатията пък - съвсем!

Остава да си надървиш малкото останал мозък и… да бориш знаменията. Не мразите хората ли? Как да ги обичаш, ако не ги мразиш?!