Маца очень хорошо V

« публикувано на 31-05-2011 @ 12:22 pm »

cute-о-графия: Dana Kandinska
слушайки: пробужданки, под формата на забравен шепот… кой(то) скърца?!

По изключително вулгарен начин го изритаха от кофите. Така приятно се беше разположил. Мъркаше. Или просто стомахът му дращеше. Без значение. Поне не бяха ставите и още го можеше онзи вълшебно висок скок.

Изритаха го и пропъден - затича се към подлеза. Мрачно му беше пред очите, а може да е било и заради слънчевите очила. Нищо, че беше вечер, застаряваща дори, на няколко часа от безсмъртието.

Хлъзна се към подлеза, меко, стъпките му почти не се чуваха, въпреки, че с мисълта си шляпаше в компанията на тунелното ехо. Размина се с няколко неинтересуващи го, предимно невежи, погледи и точно, когато си припомни колко гладен е… внезапно смени посоката. Инстинктивно може би.

На излизане от тунела го посрещнаха едри капки дъжд. Първо бяха дружелюбни, прикоткаха го и такъв гальовник като него не успя да им устои. Метна си гърбината под прииждащата небесна стихия и ускори своя ход.

Но вятърът не бе предвиден. Настръхващ, почти пронизващ и съвсем не беше от онези, дето зализваха козината му.

Хубаво, че в това време чудновата оранжева каляска, с впряг от няколко дузини, се яви на пътя му. Едва не прегази опашката му, но поне не изля събралата се улична локва върху него.

Секундите минаха бързо, но скоростта, с която капките падаха върху прозореца, рисувайки нервни окончания в течно-агрегатно състояние, бе видимо възбуждаща. Козината настръхна още повече, но този път не от студ. А заради някакво [друго] стоплящо чувство. Вътрешно.

Вратите се отвориха и с няколко прецизни стъпки, нито една от тях върху разклатен катаклизъм от квадратно-тротоарен тип, се озова на едно от любимите си места. Там бъкаше от кофи за боклук, а в тях - храна всякаква. Имаше от любимите му огризки, а за да бъде изживяването пълноценно - няколко миши опашки, или пък беше доста поотслабнал плъх, стърчаха от всяка една хапка, въргаляща се в натрупалите се сокове и миризми, всички те дарени от потъващата в неизвестното нощ.

Пълен стомах. Доволен котарак. Такова едно… приятно протяжно, на моменти дори лежерно. Но разсъдъкът му остана буден. А и как би могло да бъде по-различно? Предвид усилващия се вятър, дъжд и приятен звук от разпъпващия се нощен град.

Спасението му - отново танджериновата каляска с впряг от няколко дузини…

Там някъде се почувства доволно порцеланов. Може да е било заради Моби, или спомените за водните [му] потапяния на онзи (не)далечен Остров. И както замечтано си ближеше козината (придаваше й вид… макар да бе уличен, обичаше го), се случи препъващо бързащ. Директно под дъжда, а той плющящ.

Тогава почувства успокоението.

Дори не забърза крачката си. Ходеше грациозно и попиваше всеки един шарж, изпращан отгоре. О!

Прекоси улицата. И следващата пресечка. Разминаваше все смутени погледи, но това далеч не го притесняваше. И въпреки, че ставаше все по-тъмно и все по-безсмъртно, не свали очилата си. Разливащият се върху тях дъжд правеше гледката още по-размазана. Дори нямаше силуети, по-скоро смътно-цветни, но достатъчно “ясно”-размазани петна.

И все напред…

Накрая се изправи гордо и остави насъбралата се небесна гняв, да се (до)излее отгоре му. Имаше няколко красиви намигвания от мълчаливите мълнии, последвани от [безро]потното им гълчене. Но на тях така и никой не обърна внимание.

Котаците зад него се валяха в кал и локви, настъпваха се едни други и правеха опит да се качат върху главата на другарчето. Не им се получаваше… А бяха също толкова мокри. Прогизнали, но по-скоро изгниващи.

Докато от него падаха листа. Лъсваше (само)чувствената кора на ежедневната търпимост… и когато стана най-интересно, нова каляска се яви на хоризонта.

Кльощаво прилепнал, рядко подмокрен, приличащ на нищо, демонстративно се качи на впряга, свали очилата и… измърка на по(хо)тливо насъбралите се в каретата. С усмивка!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ May 31, 2011

много депресиращ :(

2. legrandelf @ May 31, 2011

А! Как така? :)))))

Ама не трябва. Т.е. не е такъв :D

3. gergana @ May 31, 2011

как разбираш дали мълчанието по твой адрес е с добри или лоши намерения, дали те порицават или те хвалят, кога мълчанието обича и кога мрънка недоволно…?..?.? м?!

4. Тодор @ May 31, 2011

Доста чувствено наистина. Аз дори си представих погледа пред очите ми :(

5. legrandelf @ May 31, 2011

По очите бе, Жерминал :) По очите познавам мълчанието…

6. gergana @ May 31, 2011

аааааа, а пък аз все търся (по) миризмата… по нея се ориентирам, някак :))))

7. gost @ May 31, 2011

А аз що си представих Гриббо на леля ОГ? :)