Тези безсънни майски нощи

« публикувано на 27-05-2011 @ 10:52 pm »

month-о-графия: Tumblr (via Събина)
слушайки: Miami Vice OST - Moby & Patti Labelle - One of These Mornings

— Сутрини?!
— Има ли значение. И без това се сливат…
— И все пак, трябва да е поне 6. Или 7?
— Е, ако в Китай е 10 следобед, пак ли ще говорим за утрини и нощи?
— Няма 10 следобед.
— Все тая! Числото е 9. Даже е цифра. Още по-хубаво. Звучи завършено. Чисто!

Двамата се взираха в нищото. Интересно. Как ли се взира човек в нищото? С празен поглед може би. Или фокусира в проекцията отзад. Толкова е далеч, и същевременно толкова близко.
Не рискуваха да се заговарят. Обикновено, който пръв започнеше “диалог”, свършваше. Виновен. Нямаше време за секс. Още по-малко за любов. Понякога се чукаха, защото само тогава харесваха парливия шум от гласовете си. Отделени не от времето, нито от физическото отсъствие, а от… сутрините. Особено глухите такива.

— Искам да ти се обадя. По-късно. Удобно ли е?
— Не знам. Пипкав съм днес. Твърде бодлив.
— Обичам те кашмирен.
— Знам. Не ми се обаждай… Ще те разстроя.

Таеше някакви чувства, макар и отдавна обезвкусени. Сякаш погубени. Но пък милият спомен, макар и угнил, все пак ухаеше приятно, а не на мухъл. От време на време някои ноти му напомняха за нея, но… цялостният пейзаж го дърпаше назад, в настоящето, с глава, високо вдигната - към бъдещето. Може би. Тези пътешествия, някъде там - в миналото, бяха твърде опасни. За кого ли. Вероятно за цялата верига, която беше заплел около себе си.

И като красиви цветове, с пъстри емоционални ухания, прииждаха пърхаво, без дори да осъзнават колко болка щяха да отнесат със себе си. След… него.

— Целувам те!
— Окей.
— Защо го правиш… защо? Знаеш колко ми е трудно! Защо никога не ме целуваш?
— По-скоро спрях. Думите са твърде силни и твърде безчувствени за мен. Не мога. Задушават ме. Предпочитам да те прегърна и да не те пускам.
— Знаеш, че не можем да си го позволим. Не ми отнемай и това… натъжаваш ме.
— Съжалявам… наистина съжалявам.

А накрая, подобно на котка, така присъща за нрава му…

— А какво ще стане в 9 следобед?
— Следобедите нямат 9.
— Ах, знам, но… хъъъъъ… забрави! Защо 9 е перфектната –
— Цифра?!
— Да.
— Защото по стъпките им, всеки следващ път е с нов вкус. Нова кожа, нова козина, нови мустачки, нови очи. Нали обичаш очите?
— Обичам твоите.
— Те се запазват. Душата има девет нива. По едно за всеки [един] живот. А сега… сега ме извини. Трябва да тръгвам.
— Мога ли да те чуя. По-късно?
— Разбира се! В Китай все още е нощ… от безсънните.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. si @ May 28, 2011

9 ми харесва, май също ;)

2. voivoda @ May 28, 2011

Дори в глуха сутрин е добре да има до кого да се събудиш…

3. silvia tencheva @ May 28, 2011

девятката е завършек, но идва нов такъв :))) и всеки следаващ е по-хубав мейби :)))

4. gergana @ May 30, 2011

:( трябваше да пусна водата… без да го чета :(((
9-ката :( не ти отива, съжалявам, и многото животи не ти стоят добре ;( не се заблуждавай, живей (си) един път, а това е сериозно!, този път… като за последно ;)

5. legrandelf @ May 31, 2011

Ми да де, тамън девет пъти живот като за последно :)))) Какво по-хубаво от това? :P

Пускаш водата? Къде ме четеш ти бе?! Аз да не съм клозетна литература? :D

6. gergana @ May 31, 2011

чи как къде, на най-луксозното и интимно пречистващо място… там, където една жена с достойнство се отървава от нечистотиите в и по тялото си… не си ли съгласен да те взимам (под мищница) с мен в чистилището :D и да се ровичкам с поглед, впил жадни пръсти в текстовете ти… :) идва ти да… св…ш шармантно на тоалетната чиния, потънал в лукса на собствените си мечтииииии ;)

7. legrandelf @ May 31, 2011

Хахахах!

:)))

Под ничия мишница се не давам!

:)

8. gergana @ May 31, 2011

стой си непрелистен тогаз, със силно залепнали от печатницата страници, непоръбен, скрит и покрит с тежки томове прах и баластра :P
(но ако някой все пак го открие, нека да го поизтупа преди да го ползва… и то с презерватив… на очите - предпазва)
:)

9. legrandelf @ May 31, 2011

За очите си има букаке шийлд :)) Какви са тия презервативи… стига с тея испански краставици :)