Образи: “Til Noon Tomorrow” - диаболично

« публикувано на 12-05-2011 @ 12:27 am »

noon-о-графия: Tumblr
слушайки: The Recruit OST - Til Noon Tomorrow

Топло е. Дори, когато ми е студено. Понякога и обратното. То на тая лодка толкова плацикане се случи, че кормчията сигурно вече ме мрази. Вече?! Още с раждането си е получил приятно пошляпване с безобразно ярко[то] пощенско клеймо: “До живот!”

И затова не му се сърдя.

Той на мен - нямам идея. Честно казано - не се и интересувам. О, да! Като ода. Егоистична при това. Но без да се спазва метриката, тоналността и символичното поебване - всичко (останало) се нарежда от само себе си.

Какво му трябва на човек?! Че аз откъде да знам… определям себе си (повече) като животно!

И ще ти спестя Шекспир този път! На мен ли? Да, на теб. Но това е толкова хубаво… Кое?! Спиртният ли? Пирният!

На колко (да) си?! На една крачка. Да, знам.
Остави другото само да влезе. Като върху канапе.
Е, капките кръв не са ли достатъчни? Не, това е сок.
От твоя любим. Сок? Сок. Сок да бъде.

А свирката грях ли е?
Само ако свършиш в устата й.
А в моята?
И там.

Отгоре на всичко се случват странни неща. Които дори не ме притесняват. Тогава защо ги отразявам като странни. Ами… защото толкова дълбоко усещам ежедневието, че и най-малката вибрация ми се отразява. Първо й пращам суров поглед, след това малко по-благ, докато накрая не се завъргаляме в сламата на собствената си изгубена (в мечтите ни) идилия.

Не съжалявай, щом не се е случило. Не ридай по вече стореното. Не се (само)загубвай илюзорно в тепърва случващото се.

Това… това да не е от онази пръшливата, да не я наричам с по фартални синоними, философия? Знам, че обичаш да говориш… но менструалността в главата ти все още доминира, при това с такова тежко самочувствие, че дори ято еректирали гларуси не биха засенчили тази гърдонапъчена шир, цялата отрупана с емоционални травестити.

И тях ги обичам. И вас. И никой (друг). Що?

Защото е толкова удобно… да си неудобен!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Sandra Fox @ May 12, 2011

А свирката грях ли е?
Само ако свършиш в устата ѝ… Защото е толкова удобно… да си неудобен!

2. Val @ May 12, 2011

И още по-диаболично!
Специално за Марти - новата ми сюрреалистична приказка :)
Just glided slowly

3. legrandelf @ May 12, 2011

Val, хахахаха, ама това е много яко бе!!! :))))

Лично аз - никакви забележки нямам!

:)

4. gergana @ May 12, 2011

стига си писа сам коментарите, бе, ей това е грях! :))))

5. legrandelf @ May 12, 2011

Тая Сандра ако ми кажеш коя е… ще те черпя греховен коментар.

Но и друг път съм го казвал - олигофренясалите коментиращи тук - не са моя отговорност :)))

6. Лизорана @ May 12, 2011

:))))) достатъчно греховно е, че на никого не отказваш… коментаррррр ;)

7. Маркетинг @ May 22, 2011

Леле, тука има луди поезии.