» § « Cynical Speech™ » Образи: “Six Days at the Bottom of the Ocean”

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “Six Days at the Bottom of the Ocean”

« публикувано на 07-05-2011 @ 7:32 am »

dream-о-графия: Facebook
слушайки: Explosions in the Sky - Six Days at the Bottom of the Ocean

— Това нов сън ли е?!
— Не познавам предишните (ти)…
— А ще те срещна ли отново?
— Може би! Може… би.

Прилича на нов изгрев. Даааа… Ето го там! Посочва нагоре. Макар и с главата надолу. Обърни се и го виж! Моля те, погледни го? Отвори ги тези очи, поне един път. Ще ги затвориш някой ден, дори не по собствено желание и след това ще ти липсва. Макар и досадна, понякога, светлината… ще ти липсва. Като първия път, когато си изпитал жажда. Истинска такава.

Отвори ги!

— Твърде дълго ли бях буден?!
— Не. Сега се случи.
— Харес[в]а ли ти?
— Не зная. Не си във мен, както и аз не съм във теб.

Наричат я… бучка в гърлото. Но според мен е нещо повече. И както думите описват добре, така могат да са проклето пошли. Приеми, че си парализиран. И не можеш да преглътнеш, колкото и силно да изпитваш нужда от това. Не става. И сякаш нервите те стягат все повече и повече. Езикът те притиска. Докато не отвориш широко очи, но не за да погледнеш… през тях… през мен… а за да извикаш.

Но тя те задавя още повече. Не успяваш да изпълниш и миг дори. Със звук.

— Толкова ли [ти] е тежко?!
— Не, всъщност чувствам се добре. Доста… доста добре.
— Но не постъпваш справедливо.
— Спрямо кой?!
— Себе си… единствено и само спрямо себе си…

Като малка рана прорезна,
която дори не кърви, посиняла.
От натиск, разсеян и блед,
подгрява, сърбейки, задрямваш.

Не е толкова чуждо.
Събуждането.
Но пък е сладко.
Разнежването.

Пъстрееш сиво, в сломена самота,
не протягаш ръка, ни поглед,
ни душата ти прави ход, макар да иска.
Срещу себе си - на път, винаги!

— Това нов сън ли е?!
— Нямам спомен за предишните (ми)…
— А ще се срещнем ли отново?
— Може би! Може… би.

« подобни cynical speech, shapes, lifestyle, mindcrush

Добави в Svejo

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. angie @ May 7, 2011

Тринадесетият образ… :)

толкова дълго - буден :)

което ми напомни любимата книга на Ремарк - Гам и финала…

“Поляните с нарциси се разпростираха в галещата светлина. Тревата стоеше изящно около бледите цветя, като на пост. Пеперуди пиеха от цветовете, бръмбари се катериха пъргаво покрай овцете. Златисти и зелени крилца се издигаха над стъбълцата. Пчелите жужаха като потънали органи.
Както продължи да върви Гам усети повика на тялото си. Чувстваше краката си, които се докосваха до земята, пръстите, които се огъваха, елестичната извивка на ходилото…
В колената й пружинираха ставите в такт с походката. Бедрата носеха гърба и се поклащаха в същия ритъм като рамената.

Каква благословия беше само да можеш да надигнеш глава, да можеш да я отместиш назад - и да усетиш преминаващото през лицето ти.

Животът е всичко - продължи да върви напред. Не го обмисляше, просто го извървяваше усещайки божественото чувство, че светът е така жизнен, като нея самата, докато се усещаше тя, съществуваше и светът - докато живее - живее във всички…

Зад полето се появи гората. Дъбовете бяха тежки - израстнали над останалите дървета. Млади дървета под тях се опитваха да си пробият път. Младата гора и храсталакът избуяха под краката й. Между тях отсечени дънери, по които вече растяха гъби и се увиваше трева. Гората растеше.

Гам усети мириса на земя - и на билки. Отчупи парче кора и го опита. Появи се ветрец. От пръстта се раждаше нова ера. Всичко бе Начало.“

2. legrandelf @ May 7, 2011

Преди някак (ми) бе по-интересно да Ги предизвиквам… Нека говорят! :))) Ама след като онова полупрасе Росен иззе инициативата с тъпото си предаване, lolz, нещата тръгнаха към Нека млъкнат ;)))

Та… такава е нагласата и сега :P

Пълна тишина да настъпи, тук-там някой да пръдне развълнувано :))

Що се отнася до Ремарк… нямам забележки :P Гам да бъде!

3. svetly @ May 7, 2011

надявам се - ще разрешиш един цитат?!

… А на сутринта, отново се събудих с мисълта за теб.
Беше прекрасно и отново толкова топло.
Слънцето хвърляше лъчи право върху мен.
Това беше ти, знам!…

асоциацията беше като безусловен рефлекс ;)

4. angie @ May 8, 2011

тринадесет е на половината на 26… хубаво число… :)
уникално…
не бива да се разваля, ок ~~~

5. legrandelf @ May 8, 2011

angie, идеално :))

svetly, такива цитати - може по много :)

6. angie @ May 8, 2011

идеално ми :))
но все пак те човърка да му видиш сметката на лирическия герой ;)))
пристрастен в нещастието Мейби… и в това му е чара :)

7. gergana @ May 8, 2011

на огъня в ахроматична гама можеш да си изстудиш биричката… или да замразиш чувствата си, а кристалите от сълзите ти ще украсят тъмнината, ще възбудят липсата… ;)